Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,

     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!