Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво възпоменава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Тази притча представя човека и неговата задгробна участ, като ни разкрива каква награда получава всеки. Богатият пирува бляскаво и взема с пълни шепи от житейските наслади. Той се радва на добро здраве, на почести и власт. Нищо не тревожи взора му. И най-вероятно дори не е забелязъл бедния Лазар, който лежи струпав пред вратите на знатния му дом. Така отрупан със земни блага, богатият умира и отива в ада. А бедният Лазар, окаян, нищ и болен, посмешище за людете, чиято единствена дружина са псетата, отива в лоното Авраамово, пречистен от греховете си, възнаграден за търпението и липсата на ропот за своята участ. Колко е преходен нашият свят с неговите ценности! Виждаме, че онзи, който е величествен, знатен, почетен и преуспяващ след неминуемия край отива в мястото на скръбта. А окаяникът, от когото са се гнусели хората, бедният нещастник е събеседник на патриарх Авраам – награденият за своето гостоприемство велик старозаветен праведник. Ето как Бог отсъжда не по лице. Ето до какво се стига, когато нямаме милосърдие и добри дела. Защото не богатството, а вкаменелото безчувствие на богаташа го доведоха до вечните мъки. И не просто бедността и страданията, но и липсата на ропот въздигнаха Лазар до лоното на праведниците. Затова нека не забравяме тази притча, тези истинни Господни слова. И да гледаме към другия живот, защото там е вечността – блажена или страшна. Всичко в нашия свят е преходно – и хубаво, и лошо – кратък като сън е земният живот, какво са всичките ни безпокойства, всичките ни грижи пред тази вечност, където ще бъдем изправени на съд. И нашият ангел-пазител ще търси някакво наше добро дело, непокварено от тщеславие, ще търси добра дума, лишена от осъждане, ще търси молитва към Бога, дошла от сърце, неразсеяна – извършена покрай всички житейски дела. Да не роптаем, когато има изпитания, бедност и болест – това е наше състояние, наше съкровище, което може да ни спаси, стига да не роптаем, да не тропаме с крак и да не искаме земно щастие. Защото пълното земно щастие и доволство – виждаме до къде води – до безрадостния жребий на безсърдечния богаташ. Христовата милост и благост да е с всички нас! Божието благословение да е с всички ви! Амин!
Светлината на Храма 