На шестата неделя след неделята подир Въздвижение, Светата Православна църква чества празника „Света Богородица Всех скорбящих радост“. През 1688 г., по време на царуването в Русия на Иоан и Петър, родната сестра на патриарх Иоаким, Евтимия, живееща в Москва, толкова много страдала от рана в хълбока, че дори се виждали вътрешностите й. Тя лежала на легло и дори нямала сили да се повдигне без помощ от други. Търпяла мъчителна болка, която често я довеждала до загуба на съзнание. Нещастната болна единствено се укрепявала духом с молитва и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната. Веднъж Евтимия се събудила рано на сутринта, дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва, а след това с помощта на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи се обърнала към Небесната Царица: – О, Всемилостива Владичице моя, Богородице! – казвала тя в молитвата си. – Чуй мен, немощната и ме помилвай в скръбта ми, защото вече съм на смъртно легло. Целият свят има Теб за Закрилница и всички приемат Твоите неоскъдняващи милости, само аз единствена съм лишена от тази Твоя благодат и, разбира се, получавам достойно наказание за моите безмерни беззакония и грехове. Но Ти, Всемилосърдна Дево, не с ярост, нито с гняв ме наказвай, но погледни добросърдечно на тази моя тежка немощ и ме помилвай! Дълго и усърдно се молила болната и Пресветата Владичица изпълнила прошението й. По време на молитвата си Евтимия дошла сякаш в изстъпление и чула глас: – Евтимия! Ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички? – А къде бих могла да намеря такава целителка? – с изумление отвърнала Евтимия. – В храма на Преображението на Моя Син – отвърнал невидимият глас – е Моят образ, наричан „Радост за всички скърбящи“. Той стои от лявата страна, където обикновено застават жените. Повикай свещеника на църквата заедно с този образ, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй Моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите – за прослава на Моя Син Иисус Христос и на Моето име. При тези думи Евтимия видяла сякаш дяконски орар (дълга платнена лента, с която дяконът подканя вярващите за молитва), разгърнат пред нея и сочещ й храма „Преображение Господне“. Когато дошла на себе си, тя узнала от близките си, че действително в тази църква има икона на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“. Тогава помолила да я донесат при нея в дома й и да бъде отслужен молебен. Скоро молбата й била изпълнена и след усърдна молитва пред светата икона Евтимия оздравяла. В памет на това чудотворно изцеление (станало на 24 октомври) е установен празникът в чест на Светата икона на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“, който честваме на 24 октомври. И оттогава, както свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от Светата икона, „онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този чудотворен образ се премахват всякакви недъзи – различни очни болести, страхования и различни привидения – и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят образ справедливо е наречен „Радост на всички скърбящи“.
На 24 октомври Православна църква почита чудотворната икона на Божията Майка „Всех скорбящих радост” (Радост за всички скърбящи). У нас този ден се отбелязва и като Ден на молитва за децата с увреждания и техните семейства. Така реши Светият Синод на заседанието си на 03.10.2018 г. в отговор на писмото на Милена Йоцова, учител по Религия от гр. София, с молба да бъде определен ден, в който цяла България да се помоли за болните деца и техните близки.
Молитви към света Богородица – Радост на всички скърбящи
Пречиста, Ти си радост на всички скърбящи, Застъпница на обидените, Кърмителка на гладните, Утешение на странниците, Пристанище на обуреваемите, Посещение на болните, Покров и Застъпница на немощните, Жезъл на старостта, Майко на Всевишния Бог, побързай, молим Те да спасиш твоите раби.
О, Пресвета Владичице и Богородице, по-висша от Херувимите и по-честна от Серафимите, Богоизбрана Отроковице, Радост на всички скърбящи! Подай утешение и на нас, намиращите се в скърби: защото освен Тебе нямаме друго прибежище и помощ. Ти едничка си ходатайка за нашата радост, и като Божия Майка и Майка на милосърдието, предстоиш пред Престола на Пресвета Троица и можеш да ни помогнеш: защото никой, прибягващ към Тебе, не си отива посрамен. Чуй в деня на нашата скръб и нас, които припадаме пред Твоята икона и със сълзи Ти се молим: прогони от нас постигналите ни скърби и печали в този временен живот и не ни лишавай от Твоето всесилно ходатайство и от вечната, безкрайна радост в Царството на Твоя Син и наш Бог. Амин.
Светлината на Храма 