На 17 октомври почитаме свети преподобномъченик Андрей Критски, който приел мъченическа смърт в защита на светите икони.

 Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

---

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите  Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.

           Сеячът на семето е Господ. Семето е Словото Божие, благодатното Христово учение.
           Има зърно, което пада край пътя и е изкълвано от птиците. Това са всички, които чуват Христовите истини, усещат със сърцата си истната, но идва врагът на човешкото спасение – дявола, грабва словото от сърцата им, за да не повярват и да се спасят.
           Има и зърно, което пада на камък, пониква, но после е нетрайно – без почва, разбира се, изсъхва. Това са всички, които чуват и радостно приемат Христа, ала нямат корен за вярата си и щом дойдат изкушения, отстъпват.
           Има и трети вид зърно, хвърлено от Всеблагия Господ, Който иска всички да се спасят и достигнат до истината. Това е семето, прорасло сред тръни, които го заглушават.
           Дано да не сме сред всички тези семена. Дано да не сме задавени в живота от наслади и грижи, които да ни попречат да дадем плод.
           Дано да не сме и сред тия, които във време на изкушения ще отстъпят от Христа. Защото днешното време е време на отстъпление, време на труимф на подновеното, агресивно и смело езичество. Днешният век изгражда и насажда светогледи на хора, които с еднаква охота ходят на йога, четат зодии, занимават се с окултизъм и източни практики, казват, че вярват в прераждане, при все, че са християни, и често са готови при уплах да ходят да си леят куршум.
           Ето отстъплението на нашето време.
           Да даде Господ да устоим далеч от тази демонична мерзост. Да не позволяваме да бъдем въвлечени в дела и думи, с които да оскърбяваме Христа.
          Да даде Господ да имаме пред очи ония, които паднаха на добра почва и дадоха плод стократен. Такива благодатни съсъди са и днешните отци от Седмия вселенски събор. Те са се борили за чистотата на Христовата вяра, а ние сме техни наследници. Нека не пием от блатото на измамата, заблудите и лъжливата духовност.
          Господ Иисус Христос – Сам нашият Спасител и Изкупител, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и на всички Свои светии да ни вразуми, просвети и спаси. Амин!

Седмият вселенски събор

          Седмият вселенски събор бил свикан в 787 година в гр. Никея, при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) и се състоял от 367 отци.
          Съборът бил свикан против иконоборческата ерес, възникнала 60 години преди Събора при гръцкия император Лъв Исаврий, който, желаейки да обърне мюсюлманите в християнската вяра, решил да унищожи почитанието на иконите. Тази ерес продължила и при неговия син Константин Копроним и внук Лъв Хазар.
           Съборът осъдил и отхвърлил иконоборческата ерес и постановил в светите храмове редом с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен да се разполагат и свети икони, да се почитат и да им се въздава поклонение, възнасяйки ума и сърцето към изобразените на тях Господ Бог, Божия Майка и Светиите.
           След Седмия вселенски събор гонението на светите иконои отново било подновено от следващите три императора: Лъв Арменец, Михаил Балбоа и Теофил и вълнувало около 25 години Църквата.
           Почитанието на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
           На този Събор, в знак на благодарност към Господ Бог, дарувал победата на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празникаТържество на православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост. (изт. http://www.pravoslavieto.com)

Копирайте Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2020
Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2019
Проповед на Неделя четвърата след Неделя подир Въздвижение, 2017 и
Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2018

Изображенията са от http://www.blog.daum.net и http://www.askitikon.eu