Братя и сестри,

              На 23 септември Църквата чества зачатието на Предтечата Господен, съпроводено от чудни събития, за които знаем от Свещеното Писание. А 9 месеца по-късно, на 24 юни – Еньовден, честваме рождението на най-великия сред родените от жена, знаменития Предтеча и Кръстител Господен, честваме свети Йоан – проповедника на покаянието, последния пророк и пръв мъченик, наставник и учител на благочестието и близък Христов родственик.
              Най-често свързваме Предтечата с пламенната му проповед за покаянието и с безукорния му аскетически живот. И ако за второто – за аскетичеки подвизи – ние, съвременните християни, съвсем нямаме сили, то за покаяние винаги, винаги сме способни.
              Покайното настроение е същностна черта на истинския християнски живот. Не задоволството и удовлетворението, а покаянието и съкрушението са белег на духовен ръст. Ние винаги има за какво да се покайваме, винаги сме в греховно съкрушение спрямо нашия Създател. Лошото е, че често забравяме това покаяние и се улисваме в житейски грижи и гонене на вятър.
              Да даде Господ Съдният ден, който за нас е часът на нашата кончина, да ни свари в покаяние. Амин!

Икона:https://pravoslavy.ru/molitvy/akafist-ioannu-predteche