Неделя след Въздвижение

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение
Марк 8:34-9:1
          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила
.

Братя и сестри,

           Чухме призива на Спасителя Христос, предаден ни от евангелист Марк. Господ казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.“ И добавя „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
           Какво значи да се отречем от себе си? Това значи да отхвърлим прищевките на плътта, съблазните на света, собствените си егоистични цели и желания.
           Значи да отхвърлим всички заблуди и лъжеучения, които непрекъснато от ранни години до старини помрачават и опетняват съзнанието ни на християни.
           Как, бидейки Христови, ние можем да говорим, че съществува прераждане? Нима не помним, че човеку е дадено да живее един път, а после следва съд? Как можем да твърдим, че многобройните еретически мъдрувания, увлекли цели народи, са истина? Как може да гледаме и слушаме непристойни думи за Христа и Църквата, сякаш се срамуваме от вярата си? Как любопитстваме да четем за Дънов, Ванга, Стойна, дядо Влайчо или другите напълно заблудени и окаяни глашатаи на страна, служеща на врага на нашето спасение? И най-вече как сме християни, а живеем като езичници? Уж не сме идолопоклонници, но принасяме на нашия стомах най-редовно и загрижено обилни жертви? Уж четем за мъчениците, а не сме склонни да понесем и най-малкото неудобство, заради вярата в Христа. Спасяваме се чрез Разпъналия се за нас Христос, а същевременно роптаем, че заслужаваме много повече, заслужаваме по-добро и по-почетно битие.
             Дните ни минават като сън – оскъдни на молитва, богати на духовна леност – гледане на сериали, осъждане, клюки, престой в социалните мрежи и похабяване на безценното и кратко време на нашия земен живот.
             Дано се осъзнаем и да вземем кръста си на дело, без ропот и гняв, и всяко страдание да понасяме, като страдание за Христа.
             За да не премине безцелно времето на нашия живот и озовали се внезапно пред портите на вечния живот, да бъдем осъдени.
             Божието благословение да е с всички нас, ведно със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Нашата Майка – Небесната Царица – света Богородица. Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s