С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

          Светите Седмочисленици

         Светите Седмочисленици, просветителите на славянския род, честваме днес в деня на кончината на свети Климент, последен от тях представил се в Господа на 27 юли 916 година.
         Както знаем, пръв е отходил в блажената вечност свети Константин Кирил Философ – светецът изнамерил начертанията на първата славянска азбука – глаголицата. Честваме успението му на 14 февруари 869 година. Той е погребан в Рим, в църквата Сан Клементе, посветена на свети Климент Римски, чиито мощи¹ светите братя Кирил и Методий откриват в Херсон и връщат тържествено в Рим.
         Епископ Методий, по-възрастният брат, неуморимият преводач на Свещеното Писание и богослужебните книги, се представя в Господа на 6 април 885 година в моравския град Велеград, измъчен и съсипан от интригите на немското духовенство, непримиримо и ожесточено спрямо славянската проповед и славянската книжнина.
         Още оттогава е гонението срещу православната духовност и книжовност по земите на Моравия² и Панония³. Макар все още да не сме в схизма, западната църква проявява властнически амбиции, политически претенции и догматически отклонения, които ще доведат до окончателен разрив през 11 век, когато западните отпадат от вселенското православие.
         За заместник на първоучителите е предвиден моравецът свети Горазд, латиноговорящ и единороден на моравците, просветен и начетен книжовник. Но и неговите следи се губят, както и на хилядите ученици -разпространители на славянския език, пометени от латинското гонение. Незнаен е гробът на свети Методий, незнаен е гробът на свети Горазд, но имаме утеха – на духовната карта на България, днешен албански Берат, има частици от мощите на светите Горазд и Ангеларий.
         Както знаем, светите Климент, Наум и Ангеларий са добре приети от царя – покръстител Борис – Михаил. Ангеларий изглежда е изпратен в Югозападна България, ако съдим по мощите му в Берат. Свети Наум изгражда с ктиторството  на българския цар Борис манастир край Охрид, където и днес гробът му е източник на изцеления и място за поклонение на вярващи от целия православен свят. Неизвестен е гробът на свети Сава. А последен от просиялите в святост ученици на светите братя Кирил и Методий почива свети Климент, епископ Охридски, наречен в изворите „просветител на мизите“.
         Знаменателен  средновековен стенопис⁴ от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица, Албания, показва светите Седмочисленици редом с друг богоозарен българин – свети Йоан Кукузел, ангелогласният псалт от Драч, прославил се в невечерния ден на Божието царство с дивни песенни славословия.

¹Днес част от мощите на свети Климент Римски се намират в църквата Света София в град София
²Моравия – държава с кратка историческа съдба, простирала се на територията на днешни Южна Чехия, Северна Австрия, Западна Словакия и Западна Унгария.
³Панония  – римска провинция, днес това са части от териториите на Унгария, Австрия, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Словакия
⁴Стенопис на светите Седмочисленици и свети Йоан Кукузел от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. „За буквите“, 2006 г. (изт. http://www.pravoslavieto.com)

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Кондак
 Подражател на Милостивия и приел от Него благодат на изцеление, страдалче и мъчениче за Христа Бога, изцели с твоите молитви душевните ни недъзи, прогонвайки завинаги съблазнителя от тези, които зоват с вяра: спаси ни, Господи.

           Свети великомъченик Пантелеймон се родил в град Никодимия, Мала Азия. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи “Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи “всемилостив“. От детство Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра от своята майка, но тя рано починала. Баща му бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Той дал сина си да се обучи в лекарското изкуство при прочутия лекар Ефросин.
          Всеки ден Пантелеймон минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел стар християнски свещеник на име Ермолай. От него момъкът научил за Христос и силно Го обикнал. С Христовото име той възкресил дете, ухапано от змия. Пантелеймон, призовавайки Божията помощ, изцелил един слепец, когото никой от прочутите лекари не могъл да изцели. Хиляди хора се стичали при лечителяи получавали чудесна помощ в страданията си. Свети Пантелеймон лекувал без пари, затова е наречен безсребреник. Лекарите силно му завидяли и предали на управителя, че е християнин.
           Свети Пантелеймон бил подложен на много и различни мъчения, но твърдо изповядвал вярата си в Истинния Бог. А Бог му помагал във всичко и много хора станали християни. Накрая светецът бил посечен с меч. От раните му потекло мляко. Светите му мощи са извор на безчислени изцеления.

        Стенопис на светите Седмочисленици: http://www.pravoslavieto.com

към Начало