Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Братя и сестри,

           Господ Иисус Христос се обръща към Своите ученици, избраните апостоли, с думите: „Ще ви направя ловци на човеци“. И наистина галилейските рибари вместо улов на риба, ще уловят чрез евангелската проповед целия свят и ще разнесат навсякъде вестта, че Месия е дошъл.
            Ловци на човеци, тоест проповедници на Христовото учение, са и всички ония, които със свят и богоугоден живот, с пример и слово са изповядали вярата и са удостоени с Божията благодат. Превърнали се в богоносни съсъди, тези Божии приятели, тези Божии угодници, достигнали святост, са живото доказателство, че човешкият живот може да не измине напразно, че човек може, въпреки греха и дявола, които се борят с него, човек може да достигне небесната ни прародина – рая и да придобие блажената вечност.
           Немалко от тези светии са свързани с нашата земя, немалко от тях тук са принесли жарките си молитви, тук са извършили своите подвизи, тук са удостоени с мъченически венци.
           Това е сомнът на родните светии и на всички онези, които по нашите земи са се подвизавали с добрия подвиг, пътя са свършили тук и са опазили вярата.
           Тук, в България, е отеквала проповедта на апостолските мъже като свети Ерм в Пловдив, през тези земи са минали свети Атанасий Велики и свети апостол Андрей, тук от най-ранно време, още преди официалното покръстване е имало цели християнски общини и то не само по черноморските градове.
           Нека не забравяме, че стъпваме по земя, напоена с мъченически кърви от старо и от по-ново време, земя – гробница, некропол с кости на мъченици и преподобни, които тук се увенчаха с нетленните венци на Божията слава.
           Това са царете ни светии – князът- мъченик Боян Енравота, царят-покръстител Борис-Михаил, свети цар Петър, събеседник на светии, свети княз Йоан Владимир.
           Тук се прослави свети Йоан Рилски и неговите наследници – Йоаким Осоговски, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, тези земи обходи великият Паисий, проигумен на Хилендарския манастир, тук се проля кръвта на баташките, новоселските и хилядите мъченици, отхвърлили агарянското безчестие в дните на османското робство.
            Каква любов към Христа е имал нашият народ знаем от народната песен „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“ И чуваме единствено правилния, единствения възможен отговор: „Глава си давам, Яна не давам на турска вяра.“
           Но къде е днешният балканджи Йово? Днес той е втренчен към други страни, към други хоризонти, готов да даде и вяра и език, и традиции, и ценности. Мечтата на днешният балканджи Йово е американската мечта, в ценностната му система напълно отсъства Христос и той пътува в глобален свят, без корени, без вяра, пише на български с латински букви и е готов на всичко, за да е в крак с желаното за всеки потребител, за всеки консуматор на материални блага …
           А в небесната литургия душите на закланите заради правдата Божия, душите на българските праведници и преподобни молят Господа за милост и просветление за нашия окаян български род, наследник на славни предци.
           Дано по техните молитви и най-вече по застъпничеството на Майката Божия, Царицата небесна, Господ да спаси България и да обърне чадата й към истинското духовно наследство, неопетнено от отстъпленията и многоликите падения на нашето време. Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com