Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Тебе!

           В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

           Велик Господски празник е днешният 50-ти ден след Възкресение Христово. Това е денят, когато Светият Дух слиза над апостолите, учениците и Майката Божия в Сионската горница във вид на огнени езици. Всички знаем, че точно в този ден, когато евреите честват Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на пророк Мойсей, точно на този празник, събралите се Христови следовници получават сугубо, изцяло благодатта от Светия Дух, обещан от Сина.
           От този ден, получили живата вода и сами превърнали се в извори на жива вода, с богоумъдрено слово, на което никой не може да противостои, галилейските рибари започват своята проповед за Христа, която ще обиколи света.
           Тогава, в онзи ден Петдесетница, те са стотина или двеста души, но ето – 3000 се кръщават, а скоро и целият цивилизован свят ще бъде обходен от апостолските нозе. Тогава те са шепа хора, а виждаме, че днес благовестието Христово е стигнало до краищата на земята.
           Днес е рожденият ден на Църквата, Чиято Глава е Сам Христос, а Тя като тяло Христово има обещанието, че портите адови не ще й надделеят. Нека помним това обещание, казано от Спасителя, защото Светият Дух живее в Христовата Църква, получаваме Го в тайнството Миропомазание, усещаме Го на всяка Света Литургия; Светият Дух възпламенява сърцата ни с радост и щастие, които не са като радостите на този свят; на Светия Дух, Който животрепти в Църквата и живее в Тайнствата, се уповаваме и в днешното тревожно, тъжно и страшно време на болести и страхове, на катаклизми и неправди, на неистово отстъпление, не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
            „Не бой се, мое малко стадо!“ – утешава ни Христос. Винаги стадото истинно вярващи е било малко, но силата е в Божия Дух, Който укрепва слабата ни човешка природа.
            И на същия този Божествен Дух – съпрестолен, равночестен и покланяем се уповаваме, та да може като християни да преминем скърбите и ужаса на нашите страшни дни, без да отпаднем от вярата.
            Да се молим да изповядваме Светата Троица с дух и истина и да се надяваме, че Светият Дух, живеещ в Църквата и в нашите сърца, макар и окаменели, безчувствени и греховни, ще ни наставлява в тесния път на спасението.
            Защото невъзможното за човеците е възможно за Господа.
            На Светата, Единосъщна и Животворяща Троица слава и сега, и вовеки!
            Амин!

Икона на Старозаветната Света Троица, 1708 г., Патриаршеския манастир „Света Троица“ край Велико Търново – изт. https://svetimesta.com