Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,

           Чухме от днешното литургийно евангелско четиво как Господ онагледява проповядването и следването на Своето Божествено учение.
           Той описва ясна за всички житейска случка. Има кошара с овци, нейни съвестни пазачи, има и крадци, които искат да откраднат овците. Иде и Пастиреначалникът. След Него овците вървят, защото е техен стопанин, те Му се доверяват, а се страхуват от чуждите.
           Очевидно, че тази обикновена житейска картина онагледява възвишени истини. Кошарата с овците е Църквата. Овците, като послушни и кротки животни, изобразяват праведниците и разкаялите се грешници. Знаем от евангелието, че овците в Съдния ден ще бъдат поставени отдясно на Христос – Съдията, дошъл да съди и живи, и мъртви. Вратата е Светото Кръщение, чрез което влизаме в Църквата.
           Крадците, които прескачат отдругаде, са всички лъжемесии, всички лъжеучители от създание мира, които се стараят да погубват човешки души.
          Но Христовите знаят гласа на Своя стопанин, вървят след Този, Който ги води на тихи води и злачни пасбища и не могат да объркат Своя Пастир.
          А Той – Пастиреначалникът е нашият Господ Иисус Христос, Който недвусмислено казва: „Аз Съм вратата“. Това ще рече, че Той е вратата на вечния живот. Без Него, без Христос и вечната Му милост, не ще се спаси никоя твар. Той е Пътят и Истината и Животът. Влизаме във временния живот, както Той е пожелал и ако смогнем с Негова помощ, може и паша да намерим – това са светите Тайнства, и да излезем – ще рече да се родим след края на тукашното битие за вечната пролет на Небесния Чертог.
         Уповаваме се Нему, на Добрия Господ, Добрия Пастир на овците, молим се да се наредим сред числото на овците Негови, макар и болни, макар и немощни, молим се Добрият Пастир да не ни остави. Само да бъдем сред Христовите, сред Христовото стадо, сред онези, които не се подлъгват да тръгнат по гласа на крадци и разбойници, на вълци в овчи кожи, да бъдем сред онези, които не тръгват по широките и удобни пътища на кривоверието и заблудите.
          Да даде Господ до последното издихание да сме в числото на Христовото стадо, макар и с безчислени грехове, но умити в покаяние и изповед, да се ползваме за спасение от светите Тайнства и в покаяние да ни свари смъртният час.
          На днешния ден честваме светия цар Константин равноапостолен и неговата майка света Елена, намерила Кръста Господен и покрила Светите земи с благолепни храмове.
          Свети Константин е като онзи вратар от Христовия разказ за овците, който отваря кошарата, който бди и пази овците. Защото целия си съзнателен живот, укрепен от много благодатни знамения, свети Константин бди над Църквата. Той издава указ християнството да стане официална религия, той строи християнски храмове, той свиква Първия вселенски събор срещу нечестивата арианска ерес, той е наречен дори „външен“ епископ. Макар и да не е свещенослужител, той прави за Църквата много, затова е и наречен равноапостолен. По неговия пример стотици хора се обръщат в Христа, по негово желание е построен Константиновия град, който няма езическо минало, град – цели 10 века столица на християнската империя. И днес, посещавайки Истанбул, можем да идем да се поклоним на изключителни християнски светини.
          И да отдадем почит на онези, последвали Христа, избрани съсъди, които са довели Христовата светлина до цели народи.         
          Честит празник на всички! Честито на всички именици! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Мозайката е копирана от http://vlasiostsotsonis.gr

Копирайте Проповед на 21.05.2021