Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе, Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.
Евангелско четиво Йоан 20:19-31
А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: Мир вам! После казва на Тома: Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми, дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели, и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Братя и сестри,
В днешната Неделя втора след Пасха, след великия ден на Христовото Възкресение, Църквата премъдро възпоменава един твърде назидателен за всички вярващи случай. В деня на Възкресението, когато Господ влиза при учениците – по предание в къщата на родителите на евангелист Марк – когато влиза и поздравява, и разговаря с тях, в този неделен ден сред тях не е апостол Тома. Знаем, че меланхоличен и скръбен, Тома преживявал сам страданието от ужасната екзекуция на любимия Учител. Той по Божи промисъл не е сред апостолите тогава. Когато му известяват за Христовото посещение, Тома казва, че иска, настоява за сетивно уверение. Иска да пъхне ръка в белега от раните на Спасителя, за да повярва, че пред него е Възкръсналият. И ето, според мярата на неговото настояване, на следващия неделен ден, една неделя след Пасха, Христос пак идва при заключени врати, застава сред апостолите и се обръща към Тома, приканва го да пипне с ръка в раните от гвоздеите и да докосне раната от прободените ребра. Тогава, изумен, щастлив и смаян, възторжен и разкаян едновременно, Тома възкликва: „Господ мой и Бог мой!“ Това блажено Томино неверие служи за поука на всички нас. Защото Сам Христос казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ (Йоан 20:29) За очите на вярата не е нужно сетивно уверение. На Тома се даде, а от нас се изисква да сме причастни на блаженството на повярвалите, които не се нуждаят от сетивни доказателства. Вяра е стремеж по онова, което не се вижда, казва апостол Павел. Затова е вяра, защото вярата е упование, което е свръхмерно спрямо всяко материално доказване. Самата вяра е блаженство, както казва Спасителят. Да благодарим Господу, че е отворил очите на сърцата ни за вярата в неговото съществуване, за копнежа по небесния живот на тържествуващата Църква. Тази вяра ни е подарък от Самия Него, от Троичния Бог. Да я пазим чиста, да я пазим неопетнена нашата вяра в Троичния Бог, Който създаде света и изпрати Единородния Си Син за наше спасение, да се принесе в жертва и да възкръсне. Ето тази вяра трябва да пазим чиста и да не смеем да говорим, че има и други истини, защото Пътят и Истината и Животът е Христос и никой друг. Да не поглеждаме към неверни учения и заблуди, към идеите за прераждане, йога, към екстрасенси и техните практики, към дъновизъм и всякакви окултни лъжи; да не прибягваме към мними авторитети като Ванга, дядо Влайко или Стойна, която не е преподобна и не може да бъде. След като сме Христови, след като имаме вярата във Възкръсналия Спасител, нека не докосваме нищо лъжливо, колкото и интересно да ни изглежда. Защото свети Йоан Златоуст казва: „Ако някой е намерил Истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата.“ Да не петним бялата си кръщелна одежда със срамните петна на лъжеучения и езически заблуди. Така ни учи Църквата, Чийто Глава и крайъгълен камък е Възкръсналият Спасител. А ако не слушаме Църквата, може само да се надяваме Господ да ни е на помощ за наше вразумление! Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия, на апостолите и светиите, и днес чествания свети Николай Мирликийски Чудотворец. Амин!
Светлината на Храма 