Братя и сестри,

          Седмицата след Пасха наричаме Светла седмица. И не само защото сме под знака на най-светлия празник за християните, но и защото в древност новопокръстените в пасхалната нощ са носели цяла седмица своите бели одежди – одеждите на кръщението в Христа. Да даде Бог и ние да умием с покаяние  петната на нашите кръщелни одежди. Защото всички сме грешни.
           Упованието ни е единствено в милостта на Възкръсналия Спасител. Цялата Светла седмица е всъщност един едничък пасхален ден, в който звучат победно камбаните на пасхалната нощ, един единствен светъл ден, който изобразява осмия век, така както Църквата нарича блажената вечност.
           В тези дни, както и в дните до Възнесение, не се коленичи, в Светлата седмица дори не се чете Псалтир, поради покайните чувства на псалмите.
           Защото сме в радостта – преизобилната, нестихваща пасхална радост, радостта на Христовата победа над ада и смъртта, радостта от осъщественото от Богочовека Изкупление, радостта, че сме доживели още веднъж да зърнем блясъка на неописуемото Възкресение.
           „Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да прегърнем! На тези, които ни ненавиждат, да кажем: Братя! и всичко да им простим, заради Възкресението“ – така пее Църквата с безсмъртните слова на свети Йоан Дамаскин.
            И тази радост да остане в нас задълго, непохитена от грижите на тоя забързан и тревожен век.
            Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на тържествуващата небесна Църква!
            Христос воскресе!