Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт. Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт? Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!
При целуване на плащаницата
Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички. „Дай ми, казва, Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде. Дай ми Тоя Странник, Когото Майка Му, като Го гледаше да виси на кръста, плачеше и майчински нареждаше:
„Уви, мое Чедо, моя Светлина и моя мила Рожбо! Предреченото от Симеона в храма оръжие прониза сърцето ми днес. Но обърни плача ми на радост с Твоето Възкресение.“ Покланям се, Христе, на Твоите страдания! Покланям се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето свето Възкресение!
Слово за Разпятието Христово
Тeзи дни съпреживяваме Христовите страдания – молитвата до кървава пот, предателството чрез целувка, ареста, нечувания нощен процес, разпитите, бичуването, униженията, виковете „Разпни Го” (вероятно от същото множество, което наскоро викаше „Осана”); багреницата на присмеха, изковаването на пироните, трънения венец на главата на Царя на славата, Голготския път и в края на този път – Разпятието-новото начало…. Страдаме заедно с Божията Майка, жените мироносици и любимия ученик под кръста и заедно с просветения войник знаем, че Тоя , Който умира е Праведник. Жадуваме да споделим участта на благоразумния разбойник, който с един миг изповядване на истината превари всички в рая. Идем с цветя при най-скъп Покойник. Защото днес на Разпети петък сме под кръста и до гроба на Христа. Целуваме благоговейно плащаницата с изображението на Спасителя. Минаваме на колене под плащаницата в знак, че сме причастни с гробния покой. Защото без Разпятие не може да има Възкресение. Без Голгота няма Възнесение. Без смърт е немислимо възкресение. Ето по Божи промисъл дяволът и неговият слуга –смъртта, посегнаха дори на Богочовека Христос, но това стана, за да бъдем спасени от тяхното иго. Нека почакаме още броени часове – смъртта не ще може да удържи Онзи, чрез Когото всичко е станало, и Той ще я съкруши, ще строши портите адови и ще освободи отвека пленените праведници от Адам до сега. Още съвсем малко време и най-великото чудо иде – от смъртната сянка просиява Светлина, страната на мрака е пленена, веригите на похитителя – древния човекоубиец са безсилни да удържат Съвършения, Всесилния, Онзи, Който прие от любов към нас, човеците, да стане един от нас и доброволно взе върху Си всички наши немощи, дори и тези мъки. Да оплачем сега Онзи, Който ни спаси, за да се усмихнем в часа на Възкресението. Не сме сами вече – Христос ни изкупи, Христос ни придоби, Христос ни спаси, Христос отново ни отключи рая.
Светлината на Храма 