Начало на Великия пост с Великия покаен канон на свети Андрей Критски – втора част (вторник)

ВТОРА ЧАСТ – ВТОРНИК

ПЕСЕН 1
Ирмос: По­мо­щ­ник и пок­ро­вител бысть мне во спа­се­ние, Сей мой Бог и прос­лав­лю Его: Бог от­ца мо­е­го и воз­не­су Его, сла­в­но бо прос­лави­ся.
Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!
Задминах Каиновото убийство, съзнателно убиец станах на съвестта в душата си, като предпочетох тялото; нахвърлих се срещу нея с лукавите си деяния.
Иисусе, не подражавах на праведността на Авел, никога приятен дар не Ти поднесох, ни деяние богоугодно, ни чиста жертва, нито непорочно житие.
Разкривам Ти, Спасителю, греховете що извърших! Ето раните на душата и тялото ми, които ми нанесоха моите убийствени помисли!
Макар и да съм съг­ре­шил, Спа­си­те­лю, но аз зная, че си Чо­ве­ко­лю­бец, на­каз­ваш ми­лос­ти­во и про­я­вя­ваш топ­ло ми­ло­сър­дие, съ­чув­с­т­ваш на пла­чу­щия и се при­ти­чаш нас­ре­ща ка­то ба­ща, прег­ръ­щай­ки блуд­ния син!
Слава:
Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!
И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!
ПЕСЕН 2
Ирмос: Вон­ми небо, и воз­г­ла­го­лю, и вос­по­ю Хрис­та, от Девы пло­тию при­ше­д­ша­го.
Провалих се в пропаст от страсти и се предадох на същинско разложение. От тогава до сега дяволът все ме терзае.
Спасителю, пред въздържанието предпочетох живот пристрастен към имане и блага. На гърба ми сега тежко бреме лежи!
Съгреших, ­ викам и аз като блудницата, единствен аз съгреших пред Тебе! Спасителю, приеми като миро и моите покайни сълзи!
Очисти ме, очисти, Спасителю! Към Тебе викам като митаря, защото никой от потомците Адамови не бе грешил тъй, както аз пред Тебе съгреших!
Слава:
Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица ­ – Отец и Син и Дух Свети.
И ныне:
Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим.
ПЕСЕН 3
Ирмос: Ут­вер­ди, Гос­по­ди, на каме­ни запо­ве­дей Тво­их, под­виг­ше­е­ся се­р­д­це мое, я­ко един свят еси и Гос­подь!
Извор на живота имах в Тебе, Ти, Който победи смъртта. От все сърце към Тебе викам преди кончината на земния ми път: очисти и спаси ме, Боже, защото съгреших!
Съгреших, Господи, съгреших пред Тебе, очисти ме! Няма човек по света, когото аз да не съм надминал по грехове!
Душо моя, бягай като Лот от пламъка на греха! Бягай от Содом и Гомора! Бягай от огъня на всяко безумно желание!
Господи, викам към Тебе: Помилуй, помилуй ме, когато дойдеш със Своите ангели да въздадеш на всички според техните дела.
Слава:
Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице възпявана в Три Лица, спаси ни нас, които с вяра се покланяме на Твойта власт!
И ныне:
Бого­ро­ди­це, във вре­ме­то ро­ди­ла си без­мъж­на Син, Кой­то пре­ди вре­ме­то е от От­ца! И ­див­но чу­до! Кър­ми­ла си, а си ос­та­на­ла Де­ви­ца!
ПЕСЕН 4
Ирмос: Ус­л­ы­­ша про­рок при­ше­с­т­вие Тво­е, Го­с­по­ди, и убоя­ся, я­ко хо­ще­ши от Де­ви ро­ди­ти­ся и че­ло­ве­ком яви­ти­ся и гла­го­ла­ше: ус­л­ы­шах слух Твой, и убо­я­х­ся, сла­ва си­ле Тво­ей Го­с­по­ди!
Тялото си оскверних, душата си окалях, цял съм в рани. Но, Христе, Ти като Лекар лекувай ги чрез мойто разкаяние. Измий ме! Очисти ме! Направи ме, мой Спасителю, по-чист и от снега!
Когато Те разпъваха, о, Слове, Ти за всички ни отдаде тялото Си и кръвта Си, тялото ­ за да ме обновиш, а кръвта ­ да ме умиеш. Духа Си пък предаде, о, Христе, за да ме заведеш Ти при Отца.
Кръвта от ребрата Ти нека ми бъде къпалня, а заедно с това и питие, което струи прощение на греховете, та да се очистя двояко ­ като се мия и пия! О, Слове, Твоите живоструйни слова са и помазание и питие!
Спасителю наш, Църквата има животворните Ти ребра като чаша, от която текат две струи: едната струя на прощението, а другата на просвещението, които изразяват Стария и Новия Завет.
Слава:
Изпо­вяд­вам Те, Тро­ич­но Ед­но Бо­жес­т­во, Не­раз­дел­но по съ­щност, нес­ли­ва­е­мо по Ли­ца, ед­но­цар­с­т­ве­но и съп­рес­тол­но! Пея Ти ве­ли­ка­та пе­сен, ко­я­то се пее трик­рат­но във ви­си­ни­те.
И ныне:
И раж­даш, и пак си Де­ви­ца, и по ес­тес­т­во пребъдваш Де­ва. Ро­де­ни­ят Хрис­тос об­но­вя­ва при­род­ни­те за­ко­ни,­ не­раж­да­ща ут­ро­ба раж­да. Бог където пожелае побеждава се природният порядък, понеже действа Бог по Своята воля!
ПЕСЕН 5
Ирмос: От но­щи у­т­рен­ню­ю­ща, Че­ло­ве­ко­лю­б­че, прос­ве­ти мо­лю­ся и нас­та­ви и ме­не на по­ве­ления Тво­я: и на­у­чи мя, Спа­се, тво­ри­ти волю Тво­ю!
Аз съм окаян! Затъпках ума си в калта! Умий ме, Владико, в банята на моите сълзи! Моля Те, избели като сняг одеждата на моята плът!
Взема ли да изпитвам делата си, Спасителю, намирам, че надминавам по грехове всеки човек, защото греших съзнателно, а не от незнание.
Пощади, Господи, пощади Твоето създание! Много греших прости! Защото чист по естество си само Ти, никой освен Тебе не е без петно.
Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Ти пре­ми­на Йор­дан­с­ки­те струи и на­ме­ри без­бо­лез­нен по­кой. Из­т­ръг­на се от въж­де­ле­ни­я­та на плът­та. Но, пре­по­доб­на май­ко, из­т­ръг­ни и нас от тях чрез тво­и­те мо­лит­ви!
Слава:
Теб, Троице, славим, Ед­иния Бо­г: Свят, Свят, Свят си От­че, Си­не и Ду­ше, не­със­тав­на Същ­ност, веч­но по­чи­та­на Еди­ни­ца.
И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.
ПЕСЕН 6
Ирмос: Во­зо­пих всем се­р­д­цем мо­им к ще­д­ро­му Бо­гу, и ус­л­ы­­ша мя от а­да пре­ис­по­д­ня­го, и воз­ве­де от тли жи­вот мой.
Душо моя, времето тече, прегази го, както в древно време ковчегът премина Йордан, и завладей обетованата земя! Бог заповядва това!
Господи, както спаси потъващия Петър, когато извика от страх, така, Спасителю, побързай да избавиш и мене от звяра! Простри ръката Си и извлечи ме от бездната на греха!
Зная, че си тихо прибежище, Владико Христе, побързай да ме избавиш от непроходимите глъбини на греха и отчаянието!
Слава:
Троица съм несъставна, неразделна, разделена по Лица, по естество Единица съединена: ­ говори Отец и Син и Божественият Дух.
И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!
Кондак:
Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!
ПЕСЕН 7
Ирмос: Сог­ре­ши­хом, без­за­кон­но­ва­хом, неп­ра­в­до­ва­хом пред То­бою, ни­же соб­лю­до­хом, ни­же сот­во­ри­хом, я­ко­же за­по­ве­дал еси нам: но не пре­дажд нас до кон­ца, от­цев Бо­же!
Ти съз­на­тел­но си ус­во­и­ла, ду­шо, Ма­на­си­е­ви­те гре­хо­ве, пос­та­ви­ла си сво­и­те страс­ти на мяс­то­то на не­го­ви­те идо­ли и си ум­но­жи­ла мер­зос­ти­те. Оба­че, пос­лед­вай усър­д­но по­ка­я­ни­е­то му, и при­до­бий уми­ле­ние!
Заради тебе, душо, небето се затвори и те постигна глад, от Бога пратен, както някога Ахав, що не послуша думите на Илия Тесвитянина. Но ти пък бъди като Сарептянката и нахрани душата на пророка!
Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е  свят! ­ Така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!
И ныне:
Въз­пя­ва­ме те, бла­гос­ла­вя­ме те, кла­ня­ме ти се, Бо­го­ро­ди­тел­ко, за­де­то си ро­ди­ла Ед­но­го от Не­раз­дел­на­та Тро­и­ца, Хрис­та Бо­га, и си от­во­ри­ла не­бес­ни­те оби­те­ли за нас.
ПЕСЕН 8
Ирмос: Его­же воин­с­т­ва не­бе­с­ная сла­вят, и тре­пе­щут хе­ру­виv­ми и се­ра­фи­ми, вся­ко дыха­ние и тварь по­й­те, бла­гос­ло­ви­те, и пре­воз­но­си­те во вся ве­ки!
Спасителю, помилвай ме, Ти, Който право съдиш! От огън избави ме и от мъки, каквито ще трябва да претърпя заслужено на Страшния Ти съд! Преди да дойде краят, дай ми да проявя добродетели и покаяние и ми прости!
Като разбойника и аз Ти викам; „В Твойто царство помени ме!“. Горчиво плача като Петър: прости, Спасителю! Надавам зов като митаря, лея сълзи като блудницата. Приеми моето ридание, както някога това на Хананейката.
Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!
И ныне:
Пре­чис­та, мис­ле­на­та баг­ре­ни­ца плът­та Ема­ну­и­ло­ва се из­тъ­ка вът­ре в тво­я­та ут­ро­ба ка­то от пур­пур­но ве­щес­т­во, за­ра­ди то­ва те и по­чи­та­ме като ис­тин­с­ка Бо­го­ро­ди­ца.
ПЕСЕН 9
Ирмос: Без­се­мен­на­го за­ча­тия рож­дес­т­во нес­ка­зан­ное, Ма­те­ре без­му­ж­н­ыя нет­ле­нен плод, Бо­жие бо рож­де­ние об­нов­ля­ет ес­тес­т­ва. Те­м­же тя вси ро­ди, я­ко бо­го­не­ве­с­т­ную Ма­терь, пра­вос­ла­в­но ве­ли­ча­ем.
Сло­во­то Хрис­то­во из­це­ря­ва­ше не­дъ­зи­те, но­се­ше и бла­га вест на бед­ни­те, ле­ку­ва­ше са­ка­ти­те, яде­ше с ми­та­ри, бе­сед­ва­ше с греш­ни­ци, а на Иа­иро­ва­та дъ­ще­ря, ум­ря­ла ве­че, въз­вър­на ду­ша­та с ед­но до­кос­ва­не до ней­на­та ръ­ка.
Закхей бе митар, но спаси се. Фарисеинът Симон се двоумеше, а блудница получи опрощение от Този, Който има власт да опрощава греховете. Побързай, душо, та и ти да я последваш в това!
О, кле­та моя ду­шо! На блуд­ни­ца­та не си под­ра­жа­ва­ла, тя взе ала­бас­т­рен съд с ми­ро и със съл­зи уми, а след то­ва из­т­ри с ко­си­те си но­зе­те на Спа­си­те­ля, Кой­то запи­са раз­д­ра на преж­ни­те ѝ гре­хо­ве.
Душо моя, с твойто отчаяние да се не проявиш по-лоша ти от Хананейката, чиято дъщеря бе изцерена от Божието Слово, след като си чула за нейната вяра! Но към Христа викни ти като нея и отдън душа: „Сине Давидов, и мене спаси!“.
Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Си­на, да се пок­ло­ним ис­тин­с­ки на Бо­жес­т­ве­ния Дух­ на не­раз­дел­на­та Тро­и­ца, Еди­ни­ца по съ­щес­т­во, ка­то на свет­ли­на и свет­ли­ни, на Бо­га, Кой­то ожи­вот­во­ря­ва и прос­ве­ща­ва от край до к­рай све­та!
И ныне:
Бого­ро­ди­тел­ко Пре­чис­та, твоя град па­зи! Чрез те­бе той вла­дее, на те­бе се кре­пи! С твой­та по­мощ по­беж­да­ва и вся­ко из­ку­ше­ние над­ви­ва, пле­ня­ва вра­го­ве­те и в под­чи­не­ние ги дър­жи.
Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!
Андрее чес­т­ни, триж­ди преб­ла­же­ни от­че, Крит­с­ки пас­ти­рю, мо­ли се неп­рес­тан­но за онез, ко­и­то те въз­пя­ват, ­ да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s