ПЪРВА ЧАСТ – ПОНЕДЕЛНИК

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот? Какво начало да поставя, Иисусе Христе, на моето ридание сега? Но, като Милосърден, дай ми прошка на греховете!
Ела, окаяна душо! Застани с плътта си и се изповядай пред Създателя на всички твари! Откажи се най-сетне от досегашното си безразсъдство и поднеси Богу покайни сълзи!
С безумна радост извърших престъплението на Адам, но се видях поради греховете си отритнат от Бога, далеч от царството на вечната наслада.
Спасителю, Адам заслужено бе изгонен от Едем, понеже не спази една Твоя заповед; а аз какво ли заслужавам, когато винаги отхвърлям Твоите животворни думи?!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се кланяме като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вонми небо и возглаголю и воспою Христа от Девы плотию пришедшаго!

Внимавай, небе, ­ ще заговоря. Земйо, чуй гласа на този, който се кае пред Бога и Го възпява!
Погледни ме, Боже мой, Спасителю, с Твоето милостиво око и приеми моята топла изповед!
Съгреших повече от всички хора; едничък аз пред Тебе прегреших, но смили се като Бог над мене, Твоето създание!
Изкалях облеклото на моята плът, оскверних, Господи, Твоя образ и подобие! Помрачих душевната си красота със страстни удоволствия и направих целия си разум земен.
Раздрах първата си дреха, що ми изтъка Създателят, и затова лежа гол. Навлякох раздраната дреха, що ми изтъка змията със съвета си, и сега не мога да гледам от срам.

Слава:
Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица – Отец и Син и Дух Свети.

 И ныне:
 Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!

ПЕСЕН 3

Ирмос: На недвижимом, Христе, камени заповедей Твоих, утверди мое помишление!

Божий огън някога Господ прати като дъжд и изгори Содомската земя. Спасявай се, душо, на планината като Лот и прибегни в Сигор.
Бягай, душо, от огъня, бягай от Содомския пожар; бягай от унищожението на божествения пламък.
Съгреших едничък аз пред Тебе, съгреших повече от всички, Спасителю Христе! Но Ти не ме презирай!
Ти си Добрият Пастир; потърси мен, изгубеното агне, и не пренебрегвай мене, заблудения!

Слава:
О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от примамки, от опасности и изкушения!

И ныне:
Радвай се, утробо, вместила Бога, радвай се, Господни престоле, радвай се, Майко на нашия живот!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Девы родитися, и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи!

Приближава, душо, краят приближава, а ти нехаеш и не се готвиш! Времето е кратко, стани! Съдията е вече при вратата! Времето на живота минава като сън, отлита като цвят. Защо ли се лутаме напразно?
Стресни се, о душо моя, размисли за делата, що си правила, взри се в тях и пророни сълзи! Кажи си открито делата и помислите на Христа, за да се оправдаеш!
Няма, Спасителю, на света грях ни деяние, ни зло, което аз да не съм сторил било с мисъл или дума, било нарочно или произволно. С мисъл и на дело съгреших, както никой никога.
Затова и съм осъден, затова мене, злочестия, ме бори съвестта, от която няма по-безпощадно нещо в света. Съдниче, Избавителю мой и Всеведче, пощади, избави и спаси мене, Своя раб!
Душо моя, стълбата, що видял някога великият патриарх, е образ на себеиздигането с дела, образ на възхождането нагоре с благочестиви размишления. Ако искаш да заживееш дейно, разумно и съзерцателно, обнови се!

Слава:
Изповядвам Те, Троично Едно Божество, неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините!

И ныне:
И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Свойта воля!

ПЕСЕН 5

 Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети, молюся, и настави и мене на повеления Твоя; и научи мя, Спасе, творити волю Твою!

Целия си живот прекарах като нощ, защото в тъма и гъста мъгла се превърна за мене нощта на греха. Но, Спасителю, яви ме като син на деня!
Изповядвам Ти се, Христе Царю: съгреших, съгреших, както братята едно време, които продадоха Йосиф, плода на чистотата и целомъдрието.
Подражавай, окаяна и покварена душо, на праведния Йосиф, не се скверни в разпътство с твоите животински нагони и не престъпвай постоянно закона!

Слава:
Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой.

Спасителю, поднасям Ти сълзите на моите очи и въздишки от дъното на душата си, и сърцето ми вика към Тебе: Боже, съгреших Ти, очисти ме!
Душо, отклонила си се от Господа като Датан и Авирон, но от все сърце викни: „Пощади ме от ада преизподни“, да не би и тебе пропаст да погълне.
Душо, случаят с Моисеевата ръка нека ни увери, как Бог може и прокажен живот да измие и очисти. Не се отчайвай за себе си, макар да си прокажена!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти, Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже!

На Тебе, Съдниче мой, изповядах тайните на сърцето си. Виж моето смирение, виж и скръбта ми, о, Боже на отците ни, и тогава ме съди и Сам ме помилвай като добросърдечен!
Някога Давид прибави беззаконие към беззаконието, присъедини убийство към прелюбодеянието, но прояви веднага двойно покаяние. А ти, душо, макар и да си сторила много по-тежки грехове, не се разкайваш пред Бога.
Давид някога съчини покайна песен, в която картинно разкрива греха, който бе извършил и каза: „Помилвай ме, понеже пред Тебе Едничкия Бог на всичко съгреших! Сам ме очисти!“.

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са свети и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки!

Съгреших, Спасителю, помилуй ме! Възбуди моя ум към обрат! Приеми ме, когато се кая и като викам – смили се. Съгреших – спаси ме! Беззакония върших – помилуй ме!
Илия седна на колесницата на добродетелите някога и се издигаше към небесата, високо над земното. Ето, за неговия възход мисли, душо моя!
Елисей взе Илиевия кожух и придоби двойна благодат от Бога. А ти, моя душо, не си се приобщила към тая благодат поради невъздържанието си.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и съзидателни! Троице Единице, помилуй ме!

И ныне:
Като от пурпур мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка, Пречиста, в твоята утроба. Затова те и почитаме като истинска Богородица.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем.

Умът се израни и тялото се разболя, духът линее, словото отслабна, замря животът, краят дебне пред вратата. Когато дойде Съдията да изследва твоите дела, какво ще правиш, моя окаяна душа?
Предоставих ти, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а после и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказва за праведни и за неправедни. А ти, душо, пред Бога грешила, си подражавала не на праведниците, а на неправедниците.
Сега привеждам ти от Новото писание примери, душо, та да те настроят в умиление. Подражавай прочее, на праведните, а от грешните се отвращавай, и умилостиви Христа с молитви, пост и въздържание, и чистота.
Христос се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници: покай се, душо, дверите на Царството разтворени са вече и грабят го пред тебе каещи се митари и фарисеи, и прелюбодейци.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:
Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.