На 24 февруари възпоменаваме четиридесетия ден от представянето в Господа на монахиня Валентина Друмева, игумения на Калоферския девически манастир. Упокои се в Господа един неуморен труженик на нивата на православната духовност, плодовит църковен писател, незабравим съветник по пътя на спасението, изследовател на родната святост, извадил от забвение житията на мнозина новомъченици, ръководител на мащабна школа по вероучение, боговдъхновен съсъд на Божията благодат. За нея с право могат да се припомнят библейските слова: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.“ (Пс. 103:33)
            Целият й съзнателен живот бе осветен от вярата, всичките й сили насочени в труда по нелеката задача на популяризиране и разясняване на основните християнски начала за малки и големи.
           Немалка част от творбите й са не просто непреходни по значение, но и с приносен характер в различни области на богословието и родната църковна история.
           Красноречива и задълбочена, тя успя да привлече, изясни и просвети мнозина, за които сега скръбта и загубата са твърде тежки.
           Светла личност, украсена с много добродетели, майка Валентина послужи на мнозина като пример за достоен християнски живот. Вярваме и се надяваме, че сега тя е в небесната обител с ангели и светии и лицезре Спасителя, Комуто посвети всецяло своите мисли, моления, слова и дела. Бог да я прости и посели в място злачно, блажено и спокойно. Вечна да е паметта й!