Матей 15:21-28

          И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
          И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: Отпрати я, защото вика подире ни.
          А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
          Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
          А Той отговори и рече: Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
          Тя каза: Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
          Тогава Иисус й отговори и рече: О, жено, голяма е твоята вяра, нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

Братя и сестри,

            Днес чухме евангелското четиво според евангелист Матей за жената хананейка – езичницата, която измолва от Спасителя изцелението на своята бесновата дъщеря. Забележете колко е смирена тази нещастна жена, никакъв отговор не може да я отчае, тя вижда пред себе си Изцелителя от Давидовия род. Нищо не е в състояние да я спре в нейната настойчива майчинска молба. Неутешима и ридаеща, тази жена езичница дава пример за съкрушение и смирение, каквито не се виждат сред богоизбрания народ. Нейната молитва е образец на молитвения вопъл на всички майки, ридаещи над болните си чеда. А и всички ние, макар да нямаме бесновати дъщери, имаме плът, ужасно беснееща от страсти, плът, която трябва да смирим и облагодатим. Дано бъде голяма вярата ни, голямо усърдието в молитвата ни, да настояваме за изцелението на тази наша плът, искаща  да ни провали в бездната на злото.
             Защото, макар че Бог видя, че всичко създадено е добро и дори твърде добро, то точно чрез материалното ни тяло врагът на нашето спасение подготвя нашето падение. В битката срещу този древен враг на човека, в битката срещу човекоубиеца сатана, сме подкрепени от Божията помощ и от молитвеното застъпничество на Майката Божия и светиите. Да прибягваме по-често към молитвата, да молим Господ да ни разкрие скритите недъзи на душите ни, за да имаме време да принесем покаяние с надежда за вечния живот.
            Ето, днес честваме и успението на богоозарен духовник, изключителен книжовник, изряден постник и велик мислител – честваме свети Константин Философ, по-известен като свети Кирил, създателя на славянската азбука. Със своето равноапостолско мисионерско дело свети Кирил отваря сърцата на цели народи за разбиране на Словото Божие. Така той измъква хиляди от езическата заблуда, дава на своите по род, славяните, разбирането и вникването в Христовото учение. Като събеседник на ангелите той предстои пред Божия престол заедно с Майката Божия и множеството просияли в святост Божии угодници и се застъпва за нас, за проглеждането ни от още по-гнетящата тъма на езичество, суеверия и заблуди сред нас, неговите потомци. Благодарение на свети Кирил, на божествения Методий – негов по-голям брат и неуморен преводач и на техните ученици четем и пишем на азбука, създадена специално за превод на Свещеното Писание, азбука, чиято първа буква е имала начертание на кръст.
           Дано успеем, по молитвите на боговдъхновените първоучители на славянския род и ние да се избавим от цялата езическа мерзост, която е помрачила душевния ни строй. За да можем с право да се наричаме християни, не само по име и по род, но по мисли, чувства и дела.
           Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Изображенята са копирани от https://vivirlafecatolica.blogspot.com и http://www.cyrylimetody.marianie.pl