Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

      „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“
Из Пето писмо на свети Антоний Велики                                                                  

Евангелско четиво и проповед на Неделя на 10-те прокажени – Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
         Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
        А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
        Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
        Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
        И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.

Братя и сестри,

            Днешното евангелско четиво според свети евангелист Лука разказва за изцелението на десет прокажени, сторено от Господ Иисус Христос. Знаем, че проказата в древния свят  и дори до миналия век е тежка, мъчителна и нелечима болест, която обрича болните на изолация и страдание. Прокажените се движат на групи, за да просят милостиня, като всяко подаяние им се хвърля отдалеч, поради страх от заразяване. Клетите болни просят от Спасителя да ги помилва. И Всемогъщият и Всемилостив Богочовек, Който иска всички да се спасят, ги изцелява. Но само един от тях се връща да благодари. И заради това е спасен. Господ му казва: „Иди си, твоята вяра те спаси“.
Ако разсъдим, ще видим, че прокажен, обезобразен от греха, е всъщност целият човешки род. Христос идва и ни изцелява от греховните рани, от неизличимия печат на болестите, греха и смъртта. Дава ни Своето спасително учение, дава ни Тайнствата на Светата Си Църква, отваря отново вратите на рая, затворени след прародителския грях. А колко от нас се обръщат да Му благодарят, колко от нас започват деня си със славословие, колко от нас осъзнават, че без Христос не можем да съществуваме.
Нека да подражаваме на благодарния самарянин, завърнал се в нозете Иисусови. Неговата вяра го е спасила. Не става въпрос за телесно изцеление, то вече е дарувано от Човеколюбивия Бог. Става въпрос за духовното обновление в сърцето на изстрадалия клетник.
Да сме благодарни и за най-малкото. Всичко, което имаме, е от Бога. Не можем да добавим и един лакът към своя ръст. Без Христа не можем да вършим нищо. Всичко добро, което имаме, е Божи дар, даден на разпореждане на нас, неблагодарните и злонравните.
Да бъдем благодарни за всичко и така да съкрушим всеки ропот, към който ни скланя нашето самолюбие. Защото видяхме – благодарният самарянин беше спасен по силата на доброто си разположение. Ние сме изцелени чрез Светото Кръщение, изцелени от заблудите, но дали идваме към Христос да му благодарим – това вече е нашият избор. Да даде Бог да сме сред числото на избраното Христово стадо.
Днес пoменаваме и велик аскет, избрал пътя на спасението, родоначалник на отшелничеството, знаменития, богоозарен Антоний, който се превърна в пример за подражание на монашеството за всички времена. Нека всеки вкъщи да прочете неговото житие, което ни връща в благодатната атмосфера на ранното християнство и същевременно е актуално и днес по силата на духовните съвети, които всеки вярващ среща там.
Честит да е днешният празник за всички възлюбили добродетелния живот. А по молитвите на свети Антоний дано успеем да усвоим макар и частица от истинската, неподправената добродетел.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от www.orthodoxroad.com