Евангелско четиво и проповед

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

           В днешното литургийно евангелско четиво Господ Иисус Христос разказва притчата за добрия самарянин.
          Тази притча е в отговор на въпроса на законоучителя, въпрос, който си задаваме всички: Какво да направим, за да наследим живот вечен?
           Законникът знае Писанията, знае, че трябва да възлюби Господа от цялото си сърце и душа, а също и своя ближен като себе си. Но за да предизвика спор, той изпитва Господа с думите:“Кой е моя ближен?“
          Защото за юдеите ближен е единствено сънародника или този, който е приел вярата в Единия Бог. Не може да бъде ближен езичника или нечистия.
          В отговор Спасителят Христос излага тази притча, която съдържа цялата християнска нравственост.
         Един човек слиза от Йерусалим в Йерихон – под образа на този човек е показано грехопадналото човечество. Човешкият род пада от висините на рая в мрака на нашия греховен свят. Разбойниците, които го нападат, са бесовете, както те нападат и всяка отделна човешка душа. След като ни погубят в страсти и греховни язви, те ни оставят полумъртви.
         Но ето идва свещеник – представител на старозаветното свещенство, идва и левит – потомствен служител на старозаветния храм. Те виждат клетника и отминават, без да се погрижат за него.
         Така всъщност нито старозаветния закон, нито пророчествата успяват да спасят човека от робството на греха.
        Този, който се погрижва и спасява човека, е Господ Иисус Христос, представен в притчата като добрия самарянин.
        Той се смилява, лекува раните с вино и елей – ще рече с драгоценната си кръв и с благодатните Си Тайнства, води клетника в страноприемницата – това е църквата, възлага на съдържателя – ще рече на духовника, епископа, клирика, да се погрижи за болния.
        На връщане – в дните на Второто Пришествие, Господ ще даде добрата отплата на погрижилия се.
         Ето това е мистическият смисъл на тази притча.
         Неслучайно Христос избира да представи милостивия като самарянин. Защото за юдеите самаряните са гнусни като езичници и другородци. Но точно този отвратителен човек, с когото юдеинът няма и не иска да има никакво общение, точно той изпълва закона на любовта.
         И законникът е длъжен да признае, че ближен на изпадналия в беда е онзи, който му е сторил милост.
         Това ни задължава и ние да се стремим да постъпваме като добрия самарянин. Да не подминаваме човека в нужда, да помагаме, да не решаваме, че това не се отнася за нас.
         Напротив – всяко нещастие, всеки нуждаещ се, по пряк начин се отнася към християнската ни съвест. Да бъдем милосърдни, както ни учи Господ. Защото милостта отличава християнина.
         По молитвите и по застъпничеството на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и на всички светии, Господ да ни облагодати и помилва. Амин!

Иконата е копирана от http://www.monasteryicons.com