Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

---

Братя и сестри,

          Днешното литургийно евангелско четиво, според свети Лука, разказва как са повикани към апостолско служение апостол Петър, а също и Заведеевите братя Иаков и Йоан. Те са рибари, животът им преминава край Генисаретското езеро, поминъкът им е несигурен. Но ето – Месия е дошъл, Той ще призове ловците на риба да станат ловци на човеци. Ще рече, да станат апостоли.

           Апостол, от гръцки, значи пратеник, проводен да изпълни Божията воля – да проповядва съвършеното нравствено учение  – божественото учение на Богочовека Христос. Апостоли са наречени не само 12-те най-близки ученици на Спасителя – онези, с които Той отпразнува Своята Тайна вечеря, апостоли са наречени и 70-те ученици от по-далечното обкръжение на Христос. В числото именно на тези 70 ученици, наречени апостолски мъже, е и самият евангелист Лука, и евангелист Марк, и свети Ерм – просветителят на Филипополис, днешния Пловдив.
          Апостол значи проповедник, благовестник, разпространяващ  Божията истина, пламенен Христов следовник, който най-често завършва мъченически земния си път. Да не забравяме, че повечето апостоли – и от числото на 12-те, и от 70-те, се сподобяват с мъченическа кончина, като свети Петър и Андрей, подобно на Господа, са разпънати на кръстове.
           И като послужат достойно на нашия Бог в трудове, скърби, в рани, в изкушения и болести, в глад и нужда, в гонения и скърби, ловците на човеци се удостояват с най-блестящите венци в Небесното Царство – венците на мъчениците за Христа.
           Те стоят високо, високо в незалязващия ден на Небесния чертог, около Майката Божия, обкръжени от небожителите – безплътни сили.
            Молим се, надяваме се, по техните молитви, Бог да прости и да ни помилва.
            Защото – и това е страшна отговорност – всеки християнин, всеки вярващ, е подобен на апостолите, всеки вярващ е един мъничък апостол, който е призован да носи Христовата светлина, делата му да светят с Христовата светлина, думите и мислите му да са на благодатен съсъд.
           За съжаление, колко често се случва точно обратното – християнството да е хулено, заради нас, християните. Вместо да сме като светилници, сме камък за препъване с нашия начин на живот и мислене…
         Господ да се смили над нашите немощи и да даде покаяние, докато сме още в този си земен живот.
         Божията милост да е с всички нас. Амин!

Иконата е копирана от store.ancientfaith.com