Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна

63597

Братя и сестри,
             На Бог е угодно да чудотвори дори чрез сянката на Своите угодници. Знаем от Новия Завет, че мнозина са носели своите болни в Йерусалим край къщата, където пребивавал апостол Петър, та поне сянката му да осени болните. Така и чрез всички светини, свързани с благочестивия живот на Майката Божия, носила в плът Спасителя, всички тези светини – пояс Богородичен, одежда, нейни свещени изображения, са извор на дивни чудеса. Така Господ прославя Царицата Небесна, най-святата и пречиста Винагидева Мария.


           През 5-ти век достопочитаната одежда на Облажаваната Богоматер, източваща чудеса, се съхранява в Йерусалим. Оттам тя е пренесена в Константинопол – столицата на християнската империя, град украсен с безценните съкровища на мощи и реликви, та да може още повече хора да се поклонят, да изпросят молитвите на най-великата застъпница пред Бога и да получат изцеление.
            Точно това полагане на Нейната одежда в Богородичната църква, известна като „Влахернска“, честваме  днес. Това ни напомня да не спираме да възнасяме молитви и моления към Пречистата, към Трапезата на Живия Хляб, към Кивота, позлатен от Светия Дух, към Стълбата небесна, по която слезе Бог, към разцъфналия Ааронов жезъл, към Ходатайката на цялото човечество, както я описва и възпява Църквата. Защото Нейната майчина свобода и дръзновение в молитвеното застъпничество е спасило и спасява мнозина.
По Нейните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Поучение
            Твърде често житейските грижи и страдания ни довеждат в храма. Но ние не трябва да чакаме скърбите, за да дойдем под неговите сводове. Когато сме добре, когато се е случило нещо радостно – да пристъпим към благодарствена молитва. По често да влизаме тук, като се стремим всички празнини на нашето религиозно възпитание да бъдат наваксани, с вяра и благоговение, с чистота и преклонение.
           Нямаме вина, че живяхме в такова време, което ни лиши от религиозна култура, от истински знания за нашата вяра. Но имаме вина, ако решим да си останем така, ако се чувстваме доволни от своите повърхностни представи за църковния живот и за вярата.
          Ние имаме свободна воля, Бог ни е сътворил така – винаги да правим избор.
          Пред нас е този избор – да напреднем в духовния живот, защото нашите знания за вярата са неотменими от духовния живот, или да сме безчувствени за него.
          Защото изповядването на вярата не е само запалване на свещ по празник или боядисване на яйца на Велики четвъртък.
          Изповядването на вярата е цялостно подчиняване на живота ни на Христовите повели, възкачване към духовното небе, към което сме призовани като християни. Това е и тесният път на скърбите, за който говори Спасителят.
          Господ да ни вразуми и просветли, за да Го последваме, та земните ни дни да не отминат напразно. Амин!
Копирайте Проповед на 2 юли, 2020, Поучение на 2 юли, 2020
Иконата е копирана от http://www.pokrov-fond.info

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s