Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

          А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: Не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: Този е, а други: Прилича на него, той пък казваше: Аз съм.
          Тогава го питаха: Как ти се отвориха очите?
          Той отговори и рече: Един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: Иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.
          Те пък му рекоха: Де е Той? Отговори: Не зная.
          Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп. А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал.          Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: Как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра. Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: Пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда?
          Родителите му отговориха и им рекоха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп, а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте, нека сам говори за себе си. Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите, защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха:   Той е пълнолетен, него попитайте. Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: Въздай Богу слава, ние знаем, че Тоя Човек е грешник.
          Той отговори и рече: Дали е грешник, не зная, едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
          Пак го попитаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
          Отговори им: Казах ви вече, и не чухте, какво пак искате да чуете?  Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
          А те го изхокаха и рекоха:  Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог, а Тогова не знаем откъде е.
          Отговори човекът и им рече: Това е и чудното, че вие не знаете откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници, но който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.
          Отговориха му и рекоха: Ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.
          Иисус чу, че го изпъдили вън и като го намери, рече му: Ти вярваш ли в Сина Божий?
          Той отговори и рече: Кой е, господине, та да повярвам в Него?
          Иисус му рече: И видял си Го и, Който говори с тебе. Той е.
          А той рече: Вярвам, Господи! И Му се поклони.

Братя и сестри,

          Онова, което е невъзможно за човеците, е възможно за Бога. Днешното литургийно евангелие ни разказва за изцеляването на слепородения, комуто Господ Иисус Христос, смесвайки плюнка и пръст, намазва очите и го праща в къпалнята Силоам.
          Господ може само с едно Свое слово да го изцели, но така ни показва, че дори мъртвата и нищожна остатъчна материя е подчинена на Божествената воля. Христос провижда, че у този нещастен човек има и вяра, и послушание, и търпение. Затова виждаме как храбро и достойно изцеленият слепец отговаря на фарисейските нападки и злобния натиск на синедриона – „Ние знаем, че тоя човек е грешник.“
             Без да се страхува, въпреки че е изложен на опасност от отлъчване от синедриона, а това е било страшно за юдеите, изцеленият слепец влиза в спор с властимащите, не се бои да нарече своя спасител „пророк“ и дори не се страхува да се подиграе с фарисеите с думите: „да не би и вие да искате да му станете ученици?“
          Този слепец е онази благодатна почва, която ще принесе плод стократен.
          Но ето – не само от физическия мрак е спасен страдалецът. В мига, когато Христос му се открива като Син Божи и изцеленият казва:“Вярвам, Господи!“ и Му се покланя – от тоя миг той е прогледнал духовно.
         Затова Господ казва: „За съд дойдох аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи.“
          Да, тези които мислят, че виждат ясно, са фарисеите, законоучителите, тесногръдите и фанатични следовници на равинските предания, а също и всички добре обучени, високоумни и многознайни изследователи на Писанието, които обаче не водят духовен живот, думите им са почерпани единствено от книгите, а в църква не отиват.
          Не можем да казваме, че сме християни, а да не се причастяваме, да не се изповядваме, да не си искаме прошка и да не даваме прошка. И същевременно да познаваме християнството само на теория. Така ще бъдем като слепите фарисейски водачи.
          А онези, които проглеждат, са всички, които макар и били в лоното на заблудите, в мрака на атеизма, в различните псевдодуховни общности, са напуснали, по воля Божия, този живот и се радват в Христа, избелили дрехите си в белилото на покаянието.
          Дано и ние да сме сред тях!
          По молитвите на Майката Божия и на всички светии, Бог да ни прости и помилва!
       Амин!

Копирайте Проповед на Неделя на Слепия