Братя и сестри,

            Днес е Велики Четвъртък, богат на богослужебна символика ден. Днес е Тайната вечеря, когато Господ Иисус Христос установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. На тази празнична вечеря Той умива нозете на учениците Си и скърби, защото знае,че един от 12-те апостоли ще Го предаде. На този ден вечерта, след заник слънце, Църквата възпоменава спасителните за нас Христови страдания, страданията на Безгрешния, дошъл да изкупи света от властта на греха, смъртта и дявола. На днешния ден след службата се отслужва общия маслосвет, чието осветено олио се пази за лечебно помазание през цялата година.
             Днес мнозина пристъпват за Свето Причастие, така както е редно – след пост, макар и смекчен за болните, след изповед и покаяние. Да не забравяме, че точно единението със Светата Чаша е това, което ни прави християни.
            Но да не пристъпваме небрежно, а с благоговение, страх Божий, с трезвение и вяра.
       

            Онези от нас, които скоро са се изповядвали и не са паднали след изповедта в смъртни грехове, и са благословени от своя изповедник, може да се причастят и в светлата Пасхална нощ.
            Но не е редно, според мен, да пристъпват хора, които никога, никога не са чували за тайнство изповед. Над тях може да тегнат тежки, смъртни, неразкаяни грехове. Затова нека се приобщим цялостно към църковния живот – да не подценяваме нито изповедта, нито причастието да изоставяме, да можем да се наричаме и да сме наистина християни.
Не може един християнин, макар и диабетик, да не пристъпва към Светата Чаша. Винаги неговият изповедник ще го допусне след смекчен пост и изповед, защото не е редно болестта да ни отдалечава от Бога – болните имат нужда още повече от Христа.
             Бог да ни прости и помилва според проявената от нас милост. Да не забравяме, че милостивите ще бъдат помилувани в Съдния ден. Амин!

Какъв ден е Велики Четвъртък?

            Започнала е седмицата на Христовите страдания – Страстната седмица („страст“ ще рече страдание). Възпоменаваме последните дни от земния път на Спасителя. В сряда, два дни преди Пасха*, синедрионът* взема решение за арестуването на Иисус Христос. А в четвъртък – денят преди Пасха, Господ събира най-близките си ученици (дванадесетте апостоли) на прощална вечеря.
На вечерята Господ дава великия пример на смирено служение, като измива нозете на Своите ученици, показвайки на дело примера, който те трябва да следват. А този пример важи и за християните на всички времена – без показност да се стремим към смирено дело и смирена мисъл, лишена от всяко тщеславие.
             В християнската литература тази вечеря е известна като Тайната вечеря. Наречена е „тайна“ не защото Христос и учениците са се крили. Единствен вездесъщият Богочовек знае, че след броени часове ще бъде предаден и измъчван.
             Въпреки че говори на няколко пъти открито за Своите страдания, смърт и погребение пред апостолите, те, като човеци не могат и не искат да възприемат това. Сега – на Велики Четвъртък на празничната вечеря, те са седнали със Своя Божествен Учител в Сионската горница, празнуват, пеят хвалебни песни (псалми), радват се на общението с възлюбения Наставник. Единственото, което помрачава тази празнична вечеря, е вестта, че сред тях стои и предател, който ще извърши пъклено дело спрямо Иисус.
            Евангелистите съобщават, че Господ Иисус Христос установява Тайнството Света Евхаристия* – Свето Причастие. Той разчупва хляба, като казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло“ и над чашата с вино произнася безсмъртните слова: „Пийте от нея всички; тази е Моята Кръв на новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:28). Затова вечерята е наречена „Тайна“, защото Господ установява великото тайнство, чрез което и ние – грешни и нищожни човеци можем да се приобщим към Самия Бог, и Бог може да заживее в нас.
             Разтревожени от вестта за неизбежното предателство, апостолите недоумяват кой може да е предателят сред тях. Всеки се допитва до Христа„Да не съм аз, Господи?“ (Мат. 26:22), боейки се, че слабите му човешки сили няма, може би, да стигнат да защити своя Божествен Учител. А когато Иуда Го пита, дали той не е предателят, Господ открито изрича: „Ти каза“ (Мат.26:25). И добавя към предателя: „Каквото ще вършиш, върши по-скоро“ (Йоан 13:27), като по този начин сякаш иска да ускори драматичната развръзка на подготвяното отпреди злодеяние.
            И Иуда излиза в нощта – нощта на греха, на най-мразното окаянство.
           Учениците мислят, че той излиза подсетен от Иисус да свърши нещо – да купи или да раздаде на сиромаси. Но Иуда излиза, за да иде при първосвещениците и фарисеите и да предаде Христа.
             Той излиза, за да поеме по най-ужасния път – окончателната си гибел – предаването на Богочовека в ръцете на озлобените Му врагове. За всички времена името му ще е синоним на най-черно и ужасно предателство. За 30 сребърника той предава Христос – предава Го с целувка.
            И не случайно, когато пристъпваме към Свето Причастие се молим с молитвата „На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, днес за причастник ме приеми. Защото на враговете Ти няма да издам тайната, нито целувка ще Ти дам като Иуда, но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Царството Си!“
           А нашето предателство спрямо Христос са греховете ни...

Пасха – най-важния юдейски празник, който се празнува със специално приготвено агне. Пасха ще рече избавление – това е бягството на юдеите от Египет, предвождани от Мойсей, успели да се изтръгнат от властта на злия фараон.
синедрион – висш религиозен съвет по време на Иисус Христос.
Евхаристия – от гръцки – благодарение.

Иконата е копирана от psichisekfrasi.blogspot.com

към Начало