Сирни заговезни – Денят на прошката

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри,

         Днес чухме Господните слова: „Ако простите на човеците прегрешенията им, и на вас Небесният Отец ще прости.“
         Какво значи това?
         Значи, че в степента, в която ние прощаваме, в тази същата степен и Бог ще ни прости. Нашето спасение е в нашите ръце, в нашето сърце, ако последва благодатния призив на прошката. Господ е всемилостив и всеопрощаващ, няма грях, който да победи Неговото дълготърпение, но Бог иска от нас да възрастнем от низостта на грехопадналата си природа, обременена със завист, злоба, жестокост, гняв, осъждане и лукавство – да възрастнем от това греховно помрачение в светоносни съсъди, в Христови приятели, отхвърлили вражда, неприязън и нерадение.

          Можем ли да прощаваме? Способни ли сме да отхвърлим повика на наскърбеното си сърце, можем ли да превъзмогнем собственото си самолюбие, което винаги настоява за нашата „абсолютна“ правота. 
          Към тази прошка сме призовани днес. И не само днес, за да започнем с чисто сърце Светата Четиридесетница, към прошка Бог ни призовава всеки час, всяка минута.
          Нали Сам Той се моли на кръста за Своите убийци с думите: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“ Така се моли и архидякон Стефан за разярените евреи: „Господи, не им зачитай този грях.“ Така прощават и всички истински християни.
           Но дали ние сред тях? Това зависи най-вече от нашата прошка, от нашето съкрушение, да виждаме собствените си грехове и да не осъждаме другите.
           Да помним – щом не можем да простим, и Бог не ще ни прости, а ние като всички човеци сме роби на греха. Ставаме от роби синове на Бога, когато се покаем и когато простим. Никакви обиди и оскърбления не бива да пречат на нашата прошка. Християнинът трябва да има мъжеството да потърси прошка и да склони сърцето си да даде прошка.
          Дори само за това дело на любовта ликуват нашите ангели-пазители. Да не се смущаваме, че няма да ни отвърнат със същото – ние сме тези, които сме на изпит, ние знаем за Христовата повеля да благославяме враговете си, от нас ще се дири сметка защо не сме смекчили сърцата си докато е било време.
          Защото постът е точно това благодатно време да се потрудим на необработената и буренясала нива на собствените си души.
          Пост без прошка е немислим, пост без покаяние  е немислим, пост при ожесточено сърце, служи само за осъждане.
          Бог да ни прости и помилва. Защото днес възпоменаваме изгонването на прародителите Адам и Ева от рая. И ние подобно на тях сме лишени от богообщение поради греховния си товар, и ние се скитаме по нерадостната земя, нашия житейски друм, уязвени от греховните си язви, и ние чакаме Възкресението Христово – залога за нашето възкресение, още тук, чрез покаяние и прошка да възрастнем до пълната възраст на Христовото съвършенство. Христос ни чака, дал ни е вече годежния пръстен на Светия Дух чрез Кръщението и Миропомазанието, имаме ангел-пазител, имен светия, Майката Божия, невидимия блясък на Небесната Църква, която не спира да  се моли и за най-последния грешник.
         И докато не осъзнаем, че ние сме тези най-последни грешници, най-окаяни, паднали хиляди пъти, ако не се осъзнаем по този начин,  не ще можем нито да дадем прошка от сърце, нито да се покаем истински. И целият ни труд ще бъде напразен…
         Напомням, че в средите на Великия пост тук ще се отслужва Преждеосвещена Литургия. Това значи, че свещеникът служи с вече претворени Дарове. Ако се озовем в храма по време на това богослужение, чуем ли звънчето от олтара, да побързаме да коленичим, защото Самият Цар на славата се пренася от ръцете на свещеника. Тогава също можем да се причастяваме, не само в неделните дни.
         Приканвам ви към милосърдие, защото постът го изисква. Умиването на лицето по време на пост, значи умиване със сълзи на покаяние, а помазването на главата, за което говори Спасителят, е елеят – милостта, която дължим на нашия ближен. И да не забравяме, че Бог вижда в сърцата на всички ни. Той не пренебрегна и двете лепти на вдовицата. Дано и ние да бъдем като нея.
          Бог да ви прости и помилва. Амин!

Копирайте: Проповед на Сирни заговезни, 2020

Изображенията са копирани от https://radio.pleven.bg и https://www.plevenpress.com

към Начало