Евангелско четиво и проповед на Неделя на Блудния син

VLUU L200  / Samsung L200

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
           Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

          И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
          А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
          А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
          А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри и като повика едного от слугите, попита: що е това?
          Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
          Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
          А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Проповед на Неделя на Блудния син
             Премъдро Църквата е постановила в неделите, предхождащи великия пост, да възпоменаваме Господни притчи, които са основополагащи за нашия духовен живот. Миналата неделя четохме притчата за митаря и фарисея, а днес  – притчата за блудния син.
             Покаянието, вътрешното преобразяване на нашия духовен живот, което може да ни върне в прегръдките на нашия Отец Небесен – ето темата на тези неделни литургийни четива.
             Всеки от нас е като блудния син. Всеки от нас е отхранил страсти и похоти, подобни на свинете, които пасе изпадналия младеж в далечната страна. Всеки от нас греши и пада, отдалечава се от своя Творец, Който Единствен е съвършен и ни призовава към съвършенство. Всеки може да се съкруши като митаря и да поиска да се върне, да тръгне обратно към Отца.
              Защото покаянието и милосърдието, прошката и обичта са това, което ни прави Христови.
              Не външните знаци на праведността, не теоретичното знание, не дълготрайносттта на християнските ни навици, а опрощението, смирението и любовта Христова – ето към какво трябва да се стремим, ето кое е ценното в очите на Господа.
               Защото всинца много грешим – както казва апостол Павел.
                Кои сме ние? Дали сме големият брат от притчата – студен, егоистичен, самолюбив, затворен в своята правота,  лишена от прошка, или сме като блудния син, чието покаяние му възвърна синовното достойнство.
                Къде сме ние в духовната лествица на християнския живот? Добрият и всеопрощаващ баща от притчата е Бог, Който еднакво обича и възвърналия се от смъртта син, и винаги пребиваващия с него първороден.
                Той е съвършеният Родител, Отец, Който праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
                 И двамата сина не са лишени от недостатъци, а по-малкият, блудният, дори направо се е провалил.
                 Но в истински духовните измерения на небесния свят, той е отново приобщен, защото тръгва към Отца – ще рече покайва се, връща се в дома на Любящия Баща.
                  А големият брат, без да е сторил ужасните и позорни грехове на малкия, остава извън оградата на дома, извън тържеството и ликуването на ангели и светии при завръщането на покаялия се грешник.
                 Братя и сестри, да даде Господ да имаме молитвата на митаря, покаянието на блудния син и прошката на искрения християнин, та по застъпничеството на Майката Божия и на всички светии, трудовете ни да не идат напразно. Амин!
                Божието благословение да е с всички вас!
Копирайте Проповед на Неделя на Блудния син, 2019.
Иконата е копирана от http://www.sveticarboris.net
към Начало

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s