Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

          Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

Братя и сестри,

           Днес честваме прославен епископ и мъченик, истински Христов приятел, удостоен да е взет на ръце от Самия Господ Иисус Христос в дните на детството си. Евангелистите съобщават, че по време на една Своя проповед, когато сред народа е малкият Игнатий, воден от своите родители, Господ го повикал, вдигнал го на ръце, изправил го сред народа и рекъл:“Ако не се обърнете и станете като деца, няма да идете в Царството Небесно“. Затова и свети Игнатий е наречен Богоносец – име, което той защитава с целия си богоугоден живот.
            Цял живот свети Игнатий се труди на Божията нива. Той е близък на апостолите, следовник на свети Йоан Богослов заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. И ето, че и двамата – и божественият Игнатий, и свети Поликарп са удостоени с мъченически венец.
           Свети Игнатий е арестуван и поведен по дългия път към Рим, за да срещне смъртта си на Колизеума, разкъсан от диви зверове – зрелище често за онези времена. Пределната му възраст не възпрепятства мъчителите да поискат смъртта му.
           От свети Игнатий са запазени 7 послания – 7 писма до различни малоазийски църкви, в които той ги поучава за вярата, за църквата и за устояването на истината.
         Ето така завършва живота си славния Игнатий, в честна старост, принесъл себе си в Христова жертва, чист съсъд на богоозарение и вяра, истински светилник и пример за християните от всички времена.
         Защото и ние сме богоносци, доколкото приемаме Христа, удостояваме се с Неговото Пречисто Тяло и Драгоценната Му Кръв, изповядваме Христовото име, наричайки се християни. Но когато четем за живота и подвизите на древните християни, се чувстваме твърде малки, твърде слаби, твърде плашливи.
          Не бива да е така – Христос е един и същ и вчера, и днес, и утре. Божията благодат не е оскъдняла, оскъдняла е нашата решимост да следваме Христовите повели. Да носим Христос в сърцето и душата си, значи да се молим с молитвата „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме“, значи да прощаваме и жалеем, когато някой е паднал в грях. Да не забравяме, че ние също сме призвани да сме богоносци след като следваме Христа, призвани сме да бъдем осветени от тайнствата на Църквата, и тази наша светлина да прогони надалеч осъждането, гнева, омразата, ожесточението, завистта и всички човешки немощи, дошли след грехопадението.
         Дано всички се превърнем в богоносци, за да идем в Царството, където е денят без залез, където е сега свети Игнатий, светиите и ангелите, а над тях Майката Божия и Нашия Бог.
         Господ да ни прости и помилва, да вразуми и спаси, да ни настави в Своята Божествена Истина, по молитвите на Своите угодници. Амин!
         Честит празники на всички! Желая ви духовен празник, лишен от езическите обичаи, тъй характерни за тоя ден. Амин!

Копирайте  Проповед на Игнажден, 2019

   Иконата е копирана от http://www.elika.blog.bg

към Начало