Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

               Чухме литургийното евангелско четиво от свети евангелист Лука за изцелението, сторено от нашия Господ Иисус Христос  – изцеление на прегърбена и немощна жена, сведена до земята, прекарала цели 18 години с този ужасен недъг. В болки и страдания, без възможност да вижда лицата на хората, съсипана и страдаща, жената е дошла до синагогата в съботен ден.

              Знаем, че древните юдеи са почитали съботата според третата Божия заповед “Помни съботния ден, за да го светиш, недей върши в него никаква работа“. Тази Божия заповед, дадена в Мойсеевите законоучителни книги по времето на Христос вече придобила повече от странни тълкувания. Да не се работи – за юдеите по Христово време значи дори да не се зашие копче, дори да не се отреже пъпна връв на родилка.
               Такова буквално спазване на закона никога не се е изисквало от вярващите в Единия Бог. Но ето – постепенно, отрупани с човешки измислици и добавки, със своеволни тълкувания, в Божиите заповеди вече е затъмнен истинския смисъл – духа на правдата, мира и любовта, които Господ иска да царят в сърцата ни.
               И вместо да се отдаде Богу слава след дивното изцеление на немощната жена, началникът на синагогата призовава с неприязън и негодуване да не се лекува в съботен ден. Странно – сякаш чудото, облекчението и спасението на една душа е работа, като всички други.
               Но закоравялото и фанатизирано сърце на този дребнав, лишен от благодат пазител на закона, ненавиждащ божествената свобода на божествения Учител, не ще се съгласи с това.
               Затова и Спасителят го изобличава с думите:“Лицемерецо, не отвързва ли всеки вола или осела си в съботен ден и не го ли води на водопой? А дъщерята Авраамова – юдейката , свързана от сатаната цели 18 години, нима не бива да се освободи в съботен ден?“
             Да, бива Господ да стори чудо точно в съботен ден – денят на на покой, отреден за древните да почетат Божия покой след шестте дни на сътворението на света.
               Добре е това, защото съботата е за човека, а не човекът за съботата – както казва Господ на друго място в евангелието. Още повече, че наближава ознаменуването на неделния ден чрез Христовото Възкресение – ознаменуване, което въздига в празник деня на най-великата Божия милост след грехопадението – милостта на Христовото Възкресение, когато Господ победи смъртта, държаща в плен света.
              Затова и тачим неделния ден – деня на покоя, ходим на църква, не работим, но извършваме дела на милосърдие, посещаваме болни, четем жития. Всеки неделен ден носи заряда на пасхалната, възкресната радост. Всеки неделен ден във всички православни църкви, навред по земното лице Светият Дух слиза и претворява даровете в Светия Потир. Всеки неделен ден можем да бъдем свидетели, а още по-добре и участници чрез причастяването, в това велико и непостижимо Тайнство.
              Да, няма по-велико и страховито Тайнство от светата Литургия, когато Бог дава възможност по великото Си човеколюбие да повдигнем от земното и вещественото нашите прегърбени и немощни души. Господ дава възможност да ни изцели, облагодати и спаси. Жалко е, че твърде рядко се ползваме от правото си да пристъпим към Светата Чаша.
              Но сме длъжни да дойдем в Божия дом при ангелите и светиите, да въздигнем душите си нагоре, чрез благолепието и мистиката на източноцърковното пение, да се съсредоточим в молитвата и песнопенията, които разказват богооткровените истини.
               Господ да даде да е спасение за всички ни благоговейното присъствие на светата Литургия. Амин!
               Божието благословение да е с всички вас.

Копирайте Проповед на Неделя десета след Неделя подир Въздвижение, 2019

Стенописът е копиран от http://www.pravoslavie.bg

към Начало