Братя и сестри, 

            На 10 октомври Църквата възпоменава величествения подвиг на мъченичество, заради чистотата на вярата – възпоменава 26-те Зографски преподобномъченици, предали живота си на Господа, изгорени живи от католиците латинци на 10 октомври, 1284 година.
Как и защо се случва това? Тогавашният византийски император, като искал да закрепи властта си и като търси съюзници срещу арабите, решил да въвлича насила православна Византия в уния с Римския престол. Уния ще рече съглашателство и приемане на отхвърлените преди векове, по време на схизмата, а и по-рано, отстъпления на западните вярващи.
            По давление на императора такава уния – църковен съюз с отпадналите през 11 век латини се сключва на Лионския събор през 1274 година.

            Но Православната Църква, в лицето на нейното монашество, не приема насилствено наложените отстъпления.
            Светогорските манастири отправят послание до императора, в което описват и доказват, че наложените католически догмати и църковни практики са чужди и напълно неприемливи за светоотеческия дух на апостолската ни Църква.
           Но започва репресия. От Рим идат папски пратеници, за да проверят дали унията се спазва. Военни части, предвождани от тях, достигат до Атон.
          Някои манастири, някои монаси, от страх пристъпват към това гибелно богослужебно общение с еретиците – латини.
          Други пък, сред които са и част от братството на нашия български Зографски манастир, устояли на камъка на истината, Който е Христос, и изпили до дъно чашата на страданията.
          Кръстоносците нападнали манастирите и приканвали монасите да приемат доброволно унията.
          Да не забравяме, че по времето на падането на Константинопол под латинска власт, католическите рицари, уж християни, уж носещи кръст, се проявили като безмилостни и жестоки варвари, безпощадни осквернители на духовните светини.
          Знаем от историческите извори, че те са танцували с проститутки на престола на Великата църква „Света София“, мажели ботушите си със скъпоценното миро, източващо се от мощите на свети Димитър в Солун, пикаели в църковните потири и се гаврели със светините. От тяхно време, от времето на кръстоносците, започва ерата на грабителство и търговия с мощи и реликви.
          И ето – носещите кръстове рицари стигат и до Зографската света обител. Сам игуменът Тома посъветвал онези, които не могат да устоят, да се скрият.
          Света Богородица, чрез Своята чудотворна икона, наречена Акатистна, проговорила на един от аскетите, като повелила да предупреди братството.
          Игуменът и 21 монаси и четирима миряни, чиито имена са неизвестни, се заключили в манастирската кула, откъдето безстрашно изобличавали нечестивите отстъпления на католиците – латини.
          В отговор латинските рицари подпалили кулата от всички страни.
           Днес на това място има издигнат паметник, възпоменаващ  подвига на 26-те мъченици, просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Виждали са в деня на годишнината им – на днешния ден – по време на бдението, над паметника да се спускат сияещи венци.
         По молитвите на тези праведници, устояли в истината, да даде Бог и ние да устоим в истината, в днешното лукаво и гибелно време, което постоянно ни тласка към единение, общение, общи молитви и всевъзможни отклонения с еретиците.
          Длъжни сме като християни да се молим Бог да ги просвети, но не и да имаме общение. Така както нашите предци – зографци избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
          По молитвите на Майката Божия и на светите Зографски преподобномъченици, Господ да ни прости и помилва. Амин!

Копирайте Поучение на 10 октомври – деня на светите 26 Зографски преподобномъченици, 2019