Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

 Братя и сестри,

           В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Лука разказва за дивно чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос.
         Той възкресява покойник – едничния син на клета вдовица, носен за погребение. Не може всемилостивото сърце на Спасителя, дошъл за изкуплението на цялото човечество, да не откликне на майчината скръб.

           Христос  се доближава до погребалното носило, докосва се до него, без страх, че ще се оскверни, както е писано в Мойсеевия закон – всеки, който се докосва до починал е нечист до определеното време за очистване.
           Господ утешава нещастната майка с думите „Не плачи.“ Да не дава Господ да узнаем дълбочините на тази майчина скръб.
За Спасителя не е трудно да възкреси починал. Та нали Той като Син Божи, чрез Когото всичко е станало, Той – Промислителят и Изкупителят, и Съдията, владее над живи и мъртви.
            Но с това чудо, както и с другите възкресявания – на дъщерята на началника и на четиридневния Лазар, Христос явява Своята Божествена сила.
Тези възкресявания са предугаждания, предзнаменования на Неговото Собствено Възкресение, с което Той порази греха, смъртта и дявола.
             И неслучайно точно апостол Тома, който прояви неверие в Христовото Възкресение, който искаше да се увери, че Христос е възкръснал в плът, неслучайно  Църквата го възпява като носител на „блаженото Томово неверие“. Чрез това неверие и чрез уверението на Тома, вложил ръка в раните на Спасителя, всички маловерци и немощни във вярата са укрепени и поучени за истината.
          Защото Сам Христос казва:“Тома, ти видя и повярва, а блажени са тези, които не са видели и са повярвали“. Казвам това, защото на днешния ден е неподвижният празник – денят на свети апостол Тома.
         Господ да ни прости и помилва и да възкреси нашите умъртвени от греха души. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2019

Изображенията са копирани от http://www.ortodoxia.md и http://www.presstv.bg