Евангелско четиво и проповед на Неделя на светите Отци от Първия вселенски събор

І Вселенски събор

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

            Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Братя и сестри,
            Днес чухме един от най-възвишените богословски текстове, предал ни думите на Спасителя, а именно част от 17 глава на Йоановото евангелие. Добре е всеки от нас днес да прочете отново тази 17 глава от евангелието според свети Йоан Богослов.
           Тук, като продължение на Своята прощална беседа с учениците Си, Господ Иисус Христос се обръща към Бог – Отец с думите от първосвещеническата молитва.
            Наричаме тази молитва първосвещеническа, защото Великият Първосвещеник Христос – Главата на Църквата съзерцава ясно Своето спасително дело като вече извършено. С това дело на изкупление и спасение на света от робството на греха, смъртта и дявола, Богочовекът прославя Своя Небесен Отец.
           В тази молитва Сам Христос казва, че даденото Му от Отца, Той дарува на Своите – дарува го като живот вечен.
           Но какво е вечния живот?
           Да сме с Бога, ще кажем ние.
           А Христос уточнява: „Вечен живот е това да познават Тебе, Единия Истински Бог и пратения от Тебе Иисуса Христа.“
           Щом познаваме Христа, значи познаваме и Отца. Богопознанието е точно този вечен живот, за който сме призвани всички ние, които сме Христови.
            Но как познаваме Бога? Познаваме Го със сърцето си в благодатната сила на тайнствата, познаваме Го в единението с Него в Светата Чаша. По никакъв начин не можем да кажем, че сме лишени от това богопознание. Напротив, Сам Господ казва:Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен“. Ето великия дар на Изкупителя Христос – Изтребителя на преизподнята. Великият дар е Светото Причастие, за което или твърде малко знаем, или дори, знаейки, приемаме едва 3-4 пъти годишно. Това е само за наше изобличение. Защото това значи, че страним от препълнената с благодат Чаша на вечния живот.
          И не само това, трябва да не лишаваме деца и внуци от спасителния дар на Христа. По-често да пристъпваме, по-често да се изповядваме, повече да четем жития и духовна литература. Защото имаме само един живот, братя и сестри, един живот, за да възрастнем до пълната възраст на Христовото съвършество.
           Ето така богоумъдрени са днес честваните свети отци от Първия вселенски събор, които се бориха срещу погибелните ереси и лъжеучения, изковаха точните слова, с които облякоха вярата в ненарушима изказност, така както и до момента изповядваме тази апостолска вяра. Те не се бояха да нарекат лъжеученията „ереси“ и „отклонения“, а колко много в днешно време се говори да сме толерантни и склонни към компромиси точно с тези еретически движения. Не смеем дори да наричаме нещата с истинските им имена. Не можем да казваме „католическа църква“ на общност, която е отпаднала от Христовото тяло преди 10 века. Не можем да наричаме църкви и християни, групи и движения, чужди на древното и непроменимо изповядване на вярата на онези 318 отци от Никейски първи вселенски събор. Не можем да говорим, че християнството е част от някаква универсална истина, обемаща в себе си всички религиозни явления на изтока и запада, съдържащи частици от истината.
          Истината е Една – Христос, Пътя, Истината и Живота, Великият Първосвещеник, Който се моли за Своите следовници, като казва:“Отче, Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за Тях, Които си ми дал, защото са Твои.“
           Тези – Божиите, Господните, са апостолите и техните ученици и всички, които изповядват вярата като тях и се опитват да живеят живот в Христа. Дано и ние да сме сред тях, сред ония, за които Господ се моли да бъдат опазени от лукавия дух на света. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя на светите Отци от Първия вселенски събор, 2019
Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s