Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

             По път за Йерусалим, приближавайки Пасхата на страданията, Господ Иисус Христос разкрива на учениците предстоящите Си мъки и близка кръстна смърт. Той иска да ги увери, че страданията Му са доброволни, и да ги окуражи с вестта за Своето Възкресение.
              Но учениците не могат в пълнота да разберат Неговите думи. Те очакват Царството като земно царство, на което Месия ще седне на престол и ще властва и съди, заобиколен от Своите най-близки следовници. Апостолите все още не разбират, че Царството Божие не е от тоя свят и не могат да проумеят, че Христовите страдания са близо.
              Нещо повече – те питат и разпитват кой ще седне на почетните места в Царството, от двете страни на Богочовека. Това най-вече вълнува Зеведеевите синове – братята Иаков и Йоан, които съвсем наскоро са удостоени, заедно с апостол Петър, да лицезрат светлината на Преображението Господне на планината Тавор.
              Това ги кара да търсят за себе си по-почетно, по-специално място в обещаното Царство.
              Но какво им казва Господ. Той ги порицава с думите, че князете господаруват, но сред Христовите следовници не бива да е тъй. Онзи, който иска да е големец, трябва да е като слуга, онзи, който иска да е пръв, трябва да е роб на всички. Пример за това нечувано и ново учение е самият Той – Богочовекът Христос, понизил Себе Си и приел образ на роб, въплътил се и носил немощите на нашата човешка природа – всички немощи, без греха. И това понижение стига до доброволното приемане на позорна и ужасна кръстна смърт, за да може Всесилния Спасител да слезе в ада, и вкусил смърт, да победи смъртта като възкръсне.
              Защото побеждава по-силното!
               Ето, и днес честваната светица – света Мария Египетска е бивша блудница, покаяла се и просияла като звезда в невечерния ден на Божието Царство. Преди – първа в греха, тя става първа в покаянието и трудовете на аскетическия, отшелническия живот. По нейните молитви мнозина са спасени, тя става пример за лечебната сила на покаянието за християните от всички времена. От най-ниското стъпало на падението, Божествената благодат срещнала богопреданата вече свободна воля на Мария, я въздига на висини, за които мечтаят мнозина отшелници и монаси. Ето, тя остави богатия и безгрижен живот, лукс, удобства, хвалебствия, наслади и всички примки на света, за да положи душата си за Христос и Неговите слова.
              Призоваваме я за молитвена застъпница и ликуваме за божественото й преобразяване през десетилетията безмълвен отшелнически живот. Да, за нея Господ е приготвил престол в Небесното Царство. Господ е изпратил и стареца Зосима, сам велик подвижник, да я причасти, да я погребе, и да ни извести житието й.
               Защото ето – невъзможното за човека, е възможно за Бога. Пропадналата блудница, умита в покаяние, става богомъдра девица и влиза почетно в Небесния чертог на нескончаемия пир на божествената любов.
                Нека нейният пример да е винаги пред очите ни. Защото и най-падналият, най-грехолюбивият, може да бъде изцелен, разхубавен и спасен. И със своите молитви и пример да послужи на мнозина за тяхното спасение. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя на света Мария Египетска, 2019