Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

            Натанаил – един истински израилтянин, в добрия смисъл на думата, лишен от фарисейското лукавство, благочестив човек, пита учуден Филип: “От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ Това са думите на широкоизвестна по онова време поговорка. Защото Назарет е град в Галилея, град, проникнат от езически традиции, място, за което благочестивите юдеи се съмняват, че е съхранена непокътната вярата в Истинския Бог.
Но Богу е угодно друго – да прослави дори най-нищожното поселище, да направи страната на смъртната сянка източник на светлина, да възсияе Спасителят на света точно в градчето Назарет, което не е имало дотогава слава на благочестие.
          Филип не иска да описва с думи Спасителя Христос. Той се обръща към Натанаил: „Дойди и виж!“ Ако има девиз, мото на истинната православна вяра, то това са тези думи – „Дойди и виж!“
Църквата се обръща с тях към всички, кани всички да пристъпят към Светите Тайни. Призовава отрудените и обременените да стоварят своя товар в нозете на Христос – Нейния Основател, Глава и Крайъгълен камък. Така както с молитвата каним Светия Дух в сърцето си, така Църквата призовава наследниците на Царството, призовава онези, които имат уши да чуят, очи да видят и сърце да познаят Бога, призовава всички, за които Христос проля драгоценната Си кръв. Да влезем в Нейните обятия. Да дойдем в Църквата – Невястата Христова, повече от 2 хилядолетия е този призив.
          Да го чуем, да го разберем и да се отзовем, не за малко, братя и сестри, колкото само да запалим свещ или да запишем имена. Да се отзовем тук, където животвори Светия Дух в Господните Тайнства, тук, където е подножието на Таворската планина, където апостолите лицезряха божествената светлина. Тук, където е Христовото учение, тук, където се възкачваме по време на светата богослужба в пътя към духовното небе.
Да даде Господ всичките ни земни дни да са свързани с Апостолската Църква, да не отпаднем от нея, да се стремим към верността на Христовите думи, които Църквата проповядва. На днешната неделя се чества тържеството на Светото Православие, когато 843 година Седмият Вселенски събор е заклеймил иконоборческата ерес и е утвърдил решенията на предходните Вселенски събори. Техните решения са валидни и досега, защото са плод на Единия и Същ Божествен Дух.
            Божието благословение да е с всички, които стоят във вярата. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Православна, 2019

към Начало