В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

          Свети патриарх Евтимий Търновски пише за славния български светец, преподобни Роман Търновски:
          „Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди.“
*блаженият Теодосий – свети Теодосий Търновски, учител на свети Роман, сам един от най-знаменитите светители на българската църква.
*пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.

Разгледайте презентацията Свети Теодор Тирон.
Копирайте презентацията Свети Теодор Тирон.

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Митаря и Фарисея
Лука18:10-14

          Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
          Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

          А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
          Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Братя и сестри,

           По Божия милост достигнахме до днешния ден – Неделята, в която четем и възпоминаваме това четиво. Църквата ни указва, че сме в предверието на тесния път – пътя на утеснения и състрадания, пътя на духовно възкачване, а именно наближаващия Велик пост.
            Който се превъзнася, ще бъде унизен, който се смирява, ще бъде въздигнат – казва Господ в края на притчата.
            В Божиите очи окаяният, затънал в грехове митар излиза от храма оправдан повече, отколкото самодоволният законоучител, безкритичният към себе си фарисеин. Какво поведение имаме ние – дали сме като фарисеина или като митаря? Ще се гордеем ли, ще се мислим ли за праведни, ще благодарим ли, че не сме като другите, потънали в грехове, ще тънем ли в самодоволство и самозаблуда като фарисеина? Или ще последваме покаянието и просбата на презряния бирник: „Боже, бъди милостив към мене грешника!“
            Разбира се, като християни ние сме избрали пътя на митаря, пътя на смирението и покаянието. Но дали наистина е така?
          Дали не говорим повече за смирение, отколкото наистина сме смирени? Дали наистина осъзнаваме чудовищната бездна на собствените грехове или съзерцаваме сламката в окото на ближния? Дали наистина изпитваме така нужното ни съкрушение на сърцето – плод на истинско и неподправено покаяние?
            Нека да мислим за това. И да не затънем неусетно в лицемерието на набожния фарисеин, който горделиво споделяше на Бог, че не е като другите.
            Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и да смекчи сърцата ни, за да може трудовете ни да не са напразни. Амин!
           Божието благословение да е с всички вас!

към Начало