Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука ни разказва за велико чудо, сторено от Господ Иисус Христос. Това е изцелението на една жена, свързана от сатана за цели 18 години, една клетница, която е живяла сгърчена дълго време – чак до мига, когато Спасителят й казва:“Жено, освобождаваш се от недъга си.“ Забележете – Господ дори не чака болната да призове за помощ. Най-Великият Човеколюбец вижда в сърцето й. Знае душевните й трепети и надежди.
              А ние, братя и сестри, макар да не сме физически сгърчени, макар да не сме явно свързани от врага на нашето спасение, ние вероятно душевно сме подобни на тежко болната от евангелския текст.
               Нашите погледи са насочени надолу – към земните блага, към материалните интереси, към суетата и вълнението на страсти, интриги, осъждане. Вкопчили сме се в тревогите за този свят. Духовната ни осанка е привита от тежестта на греховете ни, духовните ни очи виждат и милеят основно радостите на тоя свят.
               Да не бъде това!
               Да се молим Господ да ни изцели от душевните язви – от цинизма, сребролюбието, самолюбието и всичко, с което погубваме безсмъртната си душа. За да можем да се изправим, изцелени като прегърбената цели 18 години страдалка – да се изправим, паднали в низостта на скритите недъзи на душите ни. Защото макар привидно да следваме Божия път, дори без да усещаме, се подчиняваме на завист, злопаметство, осъждане, гняв, омраза, присмех, подчиняваме се на всичко онова, което апостол Павел казва:“не доброто, което искам, а злото, което не искам – него върша.“
               Майката Божия, светите богоотци Йоаким и Ана – нейните свети родители, ангелите, светиите, именните ни светии – всички те са застъпници пред Божия престол за нас грешните. Всички те просят Всемилостивия Владика да ни помилва. Те – небесните жители, тъгуват за окаяното ни душевно състояние, те умоляват Стария по дни, настояват за нашето изправление и спасение.
               Бог да ни прости и помилва, облагодати, спаси и изцели по техните молитви! Амин!
              Днес честваме зачатието на света Ана, майката на Пречистата Дева Мария, зачатие – в старините, предизвестено от ангел, дивно чудо, чрез което след 9 месеца ще просияе на земята – ще се роди Отроковицата, на която е отсъдено да стане Майка Божия.
              Честито на всички именици, които носят името на света Ана!
              Божието благословение да е с всички вас!

Копирайте Проповед на Неделя десета след Неделя подир Въздвижение, 2018

към Начало