Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Стенописът е копиран от http://www.pdobro.ru