Поместваме Заключение на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов) Предишните четири глави може да откриете на страницата Образователни теми:

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

             Братя! Доколкото можах, ви показах пътя за Царството Небесно и вече сами можете да ви­дите, че:

1. Без вяра в Иисус Христос никой не може да се върне при Бога и да влезе в Царството Небесно.

2. Никой, дори и да вярва в Христа, но ако не постъпва и не живее така, както Той е живял и постъпвал на земята, не може да се нарече Негов ученик и следователно няма да може да живее с Него на Небето.

3. Никой без помощта на Светия Дух не може да върви след Христа.

4. Който иска да получи Светия Дух, трябва да се възползва от даруваните ни от Господа за тази цел средства.

              И още веднъж ще повторя, че пътят за Цар­ството Небесно, открит ни от Иисус Христос, е единственият и няма, не е имало и няма да има друг път, освен този. Разбира се, той е тру­ден и тежък, но затова пък направо и сигурно води до истинското и вечното блаженство. И не само по самия този път, но дори още в неговото начало може да имаме такива утехи и наслаждения, каквито никога не могат да бъдат наме­рени по широките друмове на светския живот. Труден и тежък е пътят за Царството Небесно, но Господнята помощ винаги е приготвена за вървящите, Господ Иисус Христос е готов да ни помага да вървим. Той ни дарува и Светия Дух, и ни изпраща ангелите Си да ни опазват, и ни дава наставници и ръководители, и дори Сам е готов, така да се каже, да ни хване за ръка и да ни води. Труден е пътят за Царство­то Небесно и трудовете по него са горчиви, но който не е видял и не е изпитал горчивото, не може да оцени сладкото. Труден е пътят за Царството Небесно, но страдайки тук на земя­та, можем винаги да се молим и да намираме утешение и подкрепа в молитвата, и Бог вина­ги ще я чува, а ако умрем като нехристияни, тогава дори и да се молим там, Бог вече няма да ни чува.
                Труден е пътят за Царството Небесно, но вечните мъки са несравнимо по-големи и по-тежки от земните страдания. Тукашните тего­би, дори и най-тежките, в сравнение с мъчени­ята в ада, приготвен за дявола и неговите слу­ги, са така нищожни – като капка в сравнение с цяло море. Труден е пътят към небесното блаженство, но по-лесни ли са пътищата към земното щастие? Вижте как се трудят и потят трупащите богатство и търсещите почести и земна слава! А колко често с охота и удовол­ствие се захващаме с трудове и грижи заради някакво безсмислено удоволствие! И какво ста­ва? Вместо да получим удовлетворение, само си губим времето, прахосваме пари, разстрой­ваме си здравето и погубваме душата си. И за­това ако внимателно се вгледаме в самите себе си, ще видим, че не вървим към Царството Не­бесно, не защото пътят към него е труден, а за­щото нямаме усърдно желание и разположе­ние за това и не ни е грижа.
            Кой каквото желае усърдно, винаги ще се стреми към него, без да се съобразява с никак­ви трудности и препятствия. Разбира се, сред нас няма нито един, който да не иска да бъде в Царството Небесно, но това желание е слабо и е просто вроденото желание за благополучие. Наистина има и такива, които се и трудят за получаването на Царството, но колко малко са тези, които се трудят с пълна вяра и преданост към Бога и с правилно самоотвержение!
              Колко много сред нас мислят, че както и да си живял на този свят, ако само се покаеш преди края си, ще бъдеш в Царството Небесно. Ах, колко ужасно се заблуждават тези, които мислят така! Разбира се, милостите Господни са велики и безпределни. Иисус Христос въвел в рая и разбойника, който принесъл покаяние едва преди смъртта си. Но погледнете: без страдания и скърби ли влязъл там разбойни­кът? Не! Той висял на кръста, бил съден преди това, бил затворен в тъмница, може би е бил и бит. Вярно, той страдал като злодей и престъп­ник. Но кой от нас не е престъпник спрямо Бо­жия закон и човешките закони? Ако не убива­ме хора – както разбойниците, колцина все пак убиваме чрез нашите думи, жестокосърдечие и небрежност за тяхното добруване и спа­сение? Разбира се, същите велики и неизречени Господни милости могат да бъдат оказани и на нас. Господ може и последните ни предс­мъртни страдания да ни вмени за очистване и за известен подвиг по пътя към Царството Не­бесно, особено ако като благоразумния разбой­ник принесем покаяние за греховете си и с вяpa приемем последно причастие. Но кой може да ни гарантира, че умирайки, ще страдаме и че страдайки, ще успеем да се покаем? Колко много хора умират внезапно и без да страдат! Колко много хора умират без покаяние и при­частие!
             И така, братя, ако не искате вечна погибел, трябва да обърнете внимание на своята душа, трябва да се погрижите за бъдещата си участ. Знаем, че там, зад гроба, всички ни очаква или едно, или друго – няма средно положение, тоест очаква ни или Царството Небесно, или адът; или вечно блаженство, или вечни мъки. Отвъд гроба има само две различни състояния – само два пътя има и тук на земята. Единият път е широк, гладък, равен, лек и мнозина вървят по него, а другият е тесен, неудобен и труден. Но щастлив, стократно щастлив е, който вър­ви по тесния път, защото именно той води до Царството Небесно. А колко малко са вървя­щите по него! Братя, ако не тръгнем по труд­ния път и ако умрем без всякакво очистване и покаяние, какво ще стане с нас? Към кого ще прибегнем? Към Господа? Но ние не искаме да Го слушаме тук – и Той няма да ни послуша там. Сега тук Той ни е премилосърден Баща, но там ще ни бъде справедлив Съдия. И кой ще ни защити от справедливия Му гняв? О, братя, страшно е да се попадне в ръцете на Живия Бог.
             И така, погрижете се за спасението си, дока­то все още имате време! Потрудете се за спасе­нието си, докато е ден, защото ще дойде нощ и никой няма да може да работи. Тръгнете, не отлагайте от ден на ден, и бързайте към Цар­ството Небесно, докато все още може да се тръгне, защото ще дойде смъртта и тогава това ще стане невъзможно. Макар и с малко, но тръгнете към Царството Небесно, тогава макар и бавно, ще се приближавате все повече – как­то човек, който тръгва за някъде, с всяка своя крачка е все по-близо до целта си.

Който иска да върви след Иисус Христос, мо­же да се възползва и от следните съвети:

1. Не гледай как живеят другите порочни хора и не се оправдавай с техния пример, и не казвай като мнозина: Какво да се прави? Аз не съм единственият, който живее така и който не изпълнява Христовите заповеди, почти всички правят така. Дори и достоверно да знаеш, че всички, които живеят с теб, че дори и тези, които са длъжни да бъдат пример за добродетел и благочестие, не живеят по християнски, каква ще е ползата от това за теб самия? Тяхната погибел няма да те спаси. На Страшния съд няма да те оправдае това, че не си бил единственият, който е живял грешно. А и ние лесно можем да видим съгрешаването на другите, но почти никога не можем да бъдем свидетели на тяхното покаяние и очистване от греховете им, така че много често може да се заблуждаваме относно това, кои от нашите ближни вървят по Христовия път и кои – не.

2. Когато тръгнеш по този път, много хора, може би дори и най-близките ти и домашните ти, ще ти се присмиват. Не обръщай внимание на това и не се безпокой! Спомни си, че и на Иисус Христос са се присмивали, но Той не е враждувал с такива, а е мълчал и се е молел за тях. Точно така постъпвай и ти.

3. Има мнозина „учени”, които не признават пътя към Царството Небесно, показан от Христа, Сина Божий, и твърдят, че до Царството може да се достигне и без този път, че той не е за всеки, а само за малцина, и прочие. И ако някой от тези хора те срещне и започне да те спира или разколебана, не го слушай. Дори и ангел от небето да слезе н да ти каже, че не е нужно да се върви по същия път, по който е вървял Христос, не го слушай. Но и не спори с такива твои съблазнители и врагове, по-добре ги съжали и се помоли за тях.

4. Когато твърдо тръгнеш по пътя след Христа, може би ще срещнеш и такива хора, които ще те хулят заради словото Господне или ще те клеветят, обиждат и пренебрегват – търпи и понасяй. Възрадвай се и се възвесели в деня, когато получиш някакво оскърбление заради името Христово, защото голяма е наградата ти на Небесата.

5. Когато истински тръгнеш по този път, то и самият дявол ще въстане срещу теб и ще те изкушава с различни неща: ще ти внушава лоши мисли или съмнение в самата вяра и очевидните истини, или дори хула срещу све­тинята и прочие. Но ти не се страхувай от не­го, защото дяволът без Божие допущение не може да ти стори нищо, трябва само да се молиш на Господа и лукавият като стрела ще от­лети от теб.

6. Трябва да се отбележи, че на истинския християнин не пречи това, което се смята за истински полезно и справедливо, и което на­истина е такова. Това е, на първо място, трудолюбието, което не само че не пречи на спасението на душата, но дори му съдейства. Известно е, че безделието е майка на пороци­те. Например поради какво хората стават пияници? Поради безделие. Кой става крадец и разбойник? Безделникът и прочие. И дори със сигурност може да се каже, че който нищо не върши и с нищо не се занимава, колкото и да изглежда добър, всъщност е лош христия­нин и лош гражданин. И ако не е голям греш­ник, то е само заради особения Божий проми­съл за него. И затова бъди трудолюбив, при­виквай към трудове: труди се, работи, върши всичко, което е полезно и нужно за твоето до­макинство и което ти е дълг към Отечеството. Ако безделието е майка на пороците, трудо­любието можем да наречем баща на доброде­телите. Първо, защото който е трудолюбив, навярно има по-малко грехове – поради това, че такъв няма време не само да върши лоши дела, но дори и да мисли за подобни, защото той или се труди и занимава със своите гри­жи, или се занимава със спасението си и за­дълженията си като християнин. Второ, за­щото който е свикнал да бъде трудолюбив, по-бързо би се съгласил да тръгне по пътя към Царството Небесно, отколкото този, който води празен живот. И на трудолюбивия ще му е по-лесно да върви по този път, отколкото на безделника. И така, да си трудолюбив е по­лезно винаги и навсякъде. Но за да бъдеш та­къв, трябва да се приучваш и свикваш с тру­дове още от самото детство.

7. Има и една друга добродетел, също толко­ва полезна, колкото и трудолюбието, към която трябва да се приучваме и свикваме дори по-бързо. Това е търпението. То винаги и нався­къде е полезно, но за този, който иска да върви към Царството Небесно, е най-необходимото качество: без търпение по този път няма да мо­же да се направи дори и крачка, защото непре­къснато ще се натъкваме на трудности и неу­добства. И така, учи се на търпение: най-напред на телесно, а след това и на душевно, и то­гава ще ти е по-лесно да бъдеш и трудолюбив член на обществото, и добър приятел, и добър съпруг, и добър гражданин, и добър христия­нин.

              И така, братя мои, това е всичко, което мога да ви кажа за пътя към Царството Небесно. Ще добавя само, че човек, който усърдно върви по него, за всеки свой труд, за всяка печал, за всяка победа над себе си, за всяко въздържа­ние, за всяко свое дело и дори за всяко добро намерение и желание ще бъде възнаграден се­демдесет пъти по седем още в този живот. А какво го очаква там – това нито може да се опише, нито да си го представим. И така, бра­тя, не се страхувайте да тръгнете след Иисус Христос. Той е силен Помощник, вървете след Него, побързайте и не изчаквайте – вървете, докато вратите на Царството все още не са затворени за вас, и вашият Небесен Отец ще ви посрещне още отдалеч, ще ви целуне, ще ви облече в премяна, ще даде пръстен за ръка­та ви и ще ви въведе в Своя чертог, където пребивава Сам Той и всички свети пророци, апостоли, светители, мъченици и праведници, и където ще се развеселите с истинско и вечно веселие. Но когато вратите на Царството Не­бесно бъдат затворени за вас, тоест ако умрете без покаяние и добри дела, тогава колкото и да искате и да се стараете да влезете там, няма да ви пуснат. Ще тропате на вратите и ще каз­вате: Господи, отвори ни! Ние Те познаваме, кръстени сме в Твоето име, наричахме се с Твоето име и дори вършехме чудеса. Но Хрис­тос ще ви отговори: Не ви познавам, вие не сте Мои, идете от Мен във вечния огън, пригот­вен за дявола и неговите слуги, там ще бъде плач и скърцане със зъби.