Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Всички светии,
молете Бога за нас…

             Светиите – по-живи от живите, по-близки от близките – нашето небесно семейство, предстоят пред Божия престол и се молят за нас. И в най-тежките и скръбни часове на живота ни от небесата към нас са обърнати с любов и грижа техните погледи. Често по техните молитви Бог съкращава някое наше изпитание. Те са безсмъртните светила на вярата, увенчани с нетленни венци в царството на вечния ден без залез, те са нашите истински сродници по дух и по плът, които копнеят да ни видят избавени от теготата на греха.

             Те са нашите помощници (да не забравяме невидимата, но същностна връзка между човека и неговия именен светия). Те са примера, как хора подобни на нас, живяли в същия греховен свят, могат да бъдат удостоени да станат жители на небето. Те са драгоценните камъни от градежа на Христовата Църква, чийто строеж още не е завършен, както пише в едно раннохристиянско съчинение („Пастир“ на Ерм). Те са неизброимото множество, облечено в белите одежди на чистотата, преминали през горнилото на люти изпитания. Те, с Майката Божия и най-великият между родените от човек – свети Йоан Кръстител, са небесният сомн човеци, удостоили се да заживеят с небожителите. Не сме сами, светиите са с нас, макар често да не усещаме тяхното присъствие, поради плътския си ум. Те са нашето упование, че и ние, макар и най-окаяни и грешни, можем да достигнем царството, където обитава правдата.
             Всички те – пророци, апостоли, мъченици, светители, праведници на всички времена, всички те – безбройни лампади на светозарната Божия светлина, често непознати и неизвестни за нас, всички те са твърде близко до нас, макар и невидими за телесните ни очи. Божието всеприсъствие, ангелите и светиите са Църквата, на която принадлежим и ние, и тя е страховита за злите сили като армия с развети знамена. Затова се стараем да не забравяме, че когато даваме име на детето си – име на светия, то вече има свой небесен покровител, деен и крепък молитвеник пред Божия престол.
            Блажени са всички, които осъзнават и дерзаят за тая велика радост – принадлежността към Христовата Църква – царство на ангели и светии, истинско небе, в сравнение  с което всичко земно тъне в полусенки.
            Затова на празника на Вси светии казваме – „Вси светии, молете Бога за нас!“

Иконата Вси светии е копирана от http://www.galleryplovdiv.com