Поместваме продължение на четвърта глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

             Всяка вярна душа ще се изпълни с Духа, ако е очистена от грехове и не е претоварена, и не е затворена поради самолюбие и гордост. Защото Светият Дух винаги ни окръжава и желае да ни изпълни, но злите ни дела, ограж­дащи ни подобно на каменна и яка стена, като злобни стражари не Го допускат и Го отдалеча­ват от нас. Всеки грях може да отдалечи от нас Духа, но особено противни са Му телесната не­чистота и духовната гордост. Светият Дух, ка­то най-съвършената чистота, съвсем не може да пребивава у човек, осквернен от грехове. А и как може Той да бъде в сърцето ни, когато то е изпълнено и претоварено от различни гри­жи, желания и страсти?
           Затова:

1. Ако искаме Духа, Който получаваме при кръщението ни, да не си отиде от нас, или ако искаме да Го получим отново, сме длъжни да сме чисти по сърце и да пазим телата си от блуд, защото сърцето и тялото ни трябва да бъ­дат храм на Светия Дух. Който е чист по сърце и не е осквернен телом, у него ще влезе Духът и ще завладее сърцето и душата му, стига само този човек да не се надява на своите добри де­ла и да се хвали с тях, тоест да се смята за дос­тоен да получи даровете на Светия Дух като заслужена награда.
   Ако ти, за нещастие, си осквернил и разтлял сърцето и тялото си, то тогава се постарай да се очистиш чрез покаяние, тоест престани да грешиш и в съкрушение на сърцето се разкай за това, че досега си оскърбявал Бога – твоя любвеобилен Баща; кай се и започни да живе­еш по-боязливо — тогава и ти ще можеш да по­лучиш Светия Дух.

2. Едно от най-надеждните средства за полу­чаването на Духа е смирението. Дори и да си човек честен, добър, справедлив и милостив, накратко: дори и да изпълняваш всички Бо­жии заповеди, при все това винаги смятай себе си за негоден раб и не за нещо повече от Бо­жие оръдие, чрез което Господ действа. Затова, ако внимателно разгледаме добрите си дела и дори най-големите си добродетели, много ли от тях ще се окажат наистина заслужаващи наз­ванието християнски добродетели? Колко чес­то, например, даваме милостиня или помагаме на нашите нуждаещи се братя, ако не поради тщеславие и самолюбие – като фарисеите, то поради корист – като лихварите, тоест с наме­рението срещу подадената стотинка да полу­чим от Бога стотици и хиляди. Разбира се, доб­рото дело винаги си остава добро дело и затова продължавай да вършиш и умножавай тези си дела; всяко такова дело може да се нарече зла­то, а златото, дори и неочистеното, има висока цена: стига само да се даде в ръцете на май­стор и то ще получи истинската си стойност. Така и твоите добри дела ще получат стойност­та си, ако ти с пълно доверие ги предадеш на волята и в ръцете на Великия Художник. И та­ка, продължавай да бъдеш честен, добър, спра­ведлив и милостив, и верен изпълнител на за­кона. Но ако искаш добродетелите ти да имат истинска стойност, не се хвали с тях и не ги смятай за чисто злато, заслужаващо небесните съкровища. Ти не си майстор, ти не умееш да го оцениш правилно. Истинската цена на зла­тото дава изкуството, а истинската цена на добродетелите – любовта, но християнската, чистата, безкористната любов, тази, която само Светият Дух дарува. Всичко, което се върши не поради християнска любов, тоест не от Ду­ха, не. е истинска добродетел. И затова чове­кът, който няма у себе си Светия Дух, при всичките си добродетели, не притежава нищо и е беден.
   Смирението се заключава и в още нещо: всички постигащи те скърби, печали и нещас­тия да понасяш с търпение и безропотно, и да ги смяташ за наказание за греховете ти, без да казваш: „Ах, колко съм нещастен!“. Вместо то­ва трябва да казваш: „Това дори ми е малко за­ради моите грехове!“. И моли Бога не само да те избави от бедствията, но най-вече – да ти даде сили да ги понесеш.

3. Светият Дух може да се получи чрез вни­мателно слушане на гласа Божий. Гласът Бо­жий, говорещ ясно, разбираемо и вразумително, може да бъде чут навсякъде и във всичко, но за това е нужно да имаш уши да чуваш. Бог, като твой най-човеколюбив Баща, от самото ти раждане до този момент всекидневно ти гово­ри, призовава те към Себе Си, предпазва те, наставлява те, учи те и те вразумява. Напри­мер: нещастен ли си, обидил ли те е някой, ня­кой от близките ти ли е починал или пък сами­ят ти си болен или печален, или тъжен без ня­каква видима причина (това се случва с всеки нерядко) – във всичко това можеш да чуеш гласа Божий, говорещ ти да се опомниш и вместо с надежда на човеци да търсиш у тях помощ и утеха – в разсеяност и развлечения, да се обърнеш с покаяние към Бога и един­ствено у Него да търсиш утешение и помощ. или да предположим, че благоденстват, т. е. живееш в изобилие и доволство, всичките ти дела и обстоятелства са в най-добро положе­ние, нямаш печали и горести, и дори нерядко изпитваш радости, понякога даже духовни ра­дости – всичко това е гласът Божий, говорещ ти да възлюбиш от цялото си сърце Бога, Кой­то толкова много те е облагодетелствал, и да Му благодариш според силите си, и пол­звайки се от благата на тоя свят, да не забра­вяш да радваш и по-малките братя на Христа, тоест бедните, да не забравяш и истинските, небесните блага и радости и Този, Който е Из­точникът на всички блага и радости.
   Кой от нас не е чувал и не чува гласа Бо­жий, говорещ ни чрез различните неща, които ни се случват? Да, всички ние го чуваме, и то ясно и разбираемо, но малцина от нас вникват и вършат според този глас. Обикновено в скърбите и горестите вместо да се вглъбяваме в себе си, търсим разсейване в суетни занимания или развлечения, и вместо да гледаме на подобни Божии посещения като на велико лекарство и да се ползваме от него за душата си, се опитва­ме да се избавим от тях и понякога дори ропта­ем и губим самоконтрол. Или в краен случай, вместо да търсим утешение в Бога – Източни­ка на всяко утешение, търсим такова в света и неговите наслади. А бидейки в благополучие и благоденствие, вместо все повече и повече да заобичваме Бога като наш Благодетел, Го заб­равяме, и вместо да употребим за обща полза в помощ на нуждаещите се наши братя благата, които Господ ни е дарувал, ги употребяваме за свои прищевки и за удовлетворяване на съвър­шено излишни желания.
   Ако е законопрестъпно и страшно да не се внимава и да не се слуша гласа на земния цар, то колко по-грешно и страшно е да не се вни­мава и да не се слуша гласа на Небесния Цар! Чрез такова пренебрежение и невнимание мо­же да се стигне дотам, Бог след многочислени-те и непрестанни свои призиви накрая да се отвърне от нас като от непослушни деца и да ни остави да правим всичко, което си наумим, а от това пък може да се помрачи разсъдъкът ни до степен, когато и най-ужасните и мерзки грехове ще ни се струват не нещо повече от не­избежни слабости на човешката природа. И за­това, колкото полезно и спасително е да се вни­мава в гласа Божий, толкова гибелно и ужасно е да не се слуша и да се пренебрегва.

4. Светият Дух може да се получи чрез мо­литва. Това средство е най-простото и на­деждното, което всеки и винаги може да упот­ребява. Известно е, че молитвата бива външна и вътрешна, тоест който се моли и кланя те-лом – у дома или в църквата, се моли външно, а който от душа и сърце се обръща към Бога и се старае винаги да Го има в ума си, се моли вътрешно. Коя от тези молитви е по-добра, действена и приятна на Бога, всеки знае. Зна­ете също и това, че можем винаги и навсякъде да се молим на Бога, дори и тогава, когато ни овладява някой грях; можем да се молим по време на работа и на почивка, в празници и делници, и стоейки, и седейки, и лежейки -това го знаете. Трябва да кажем само, че ма­кар вътрешната молитва да е най-силното средство за получаване на Божията благодат, не бива да изоставяме и външните молитви, особено обществените[1]. Мнозина казват: „За­що да ходя на църква? Мога да се моля и вкъ­щи, в храма no-скоро ще извършиш нови гре­хове, отколкото да се помолиш.“ Но как мисли­те, какво кара хората да говорят така: спра­ведливостта или благоразумието? Съвсем не. Леността и гордостта ги подтикват да мислят така. Разбира се, за нещастие, понякога се случва точно така – бидейки в храма, съгрешаваш, но то съвсем не е заради това, че си отишъл на църква, а поради факта, че си оти­шъл не с такава настройка, с каквато трябва, и си стоял там, не за да се молиш, а за да се занимаваш с други неща. А и вижте тези, кои­то не ходят на църква по гореизтъкнатите причини! Те молят ли се вкъщи? Съвсем не, а ако някои се молят, молитвата им е фарисей­ска. Защото всичките им моления можем да обобщим с думите, които изричал фарисеят, тоест: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора грешен и неправеден! И така, ходи и на обществените молитви, моли се и вкъ­щи пред светите икони, и не се съобразявай с умуванията на умниците.
   По-гope беше казано, че човек, който няма у себе си Светия Дух, не може да се моли с ис­тинска молитва. Това е абсолютна истина. Трябва да положиш много труд и старание, за да се научиш на свята молитва – не изведнъж и не скоро може да се стигне до състояние да се възнасят мислите и сърцето към Бога, защото не само на нас, обикновените хора, но дори и на немалко от тези, които са посветили целия си живот на молитвата, се случва да искат да насочат мислите си към Бога, а те да се разсейват на разни страни и по разни дела: искаш в ума си да имаш Бога, а идва нещо съвсем друго, понякога твърде ужасяващо.
   Истинската молитва има в себе си сладостно утешение за сърцето, затова много от светите отци са стояли на молитва по цели дни и нощи, и в сладостния си възторг не са забелязва­ли хода на времето. За тях молитвата вече не е била труд, а наслада.
   Но да се достигне до такова състояние не е лесно, особено за този, който още от детството си е давал воля на страстите си и е заглушавал съвестта си. Но, между другото, съществува ли такава наука или изкуство, утешението от кои­то да се постига лесно, бързо и без труд? И за­това се моли, без да се смущаваш от това, че в молитвата си, освен трудове, не виждаш ни­каква утеха или наслада; моли се, и то при­лежно и с пределно усърдие; приучвай себе си към молитва и събеседване с Бога; разсейва­щите те мисли се старай да събираш и удър­жаш, доколкото можеш – и малко по малко ще започнеш да чувстваш, че ти става все по-леко и по-леко, и ще имаш от време на време и сла­достни утешения. Н ако се стараеш искрено, Светият Дух, виждайки твоето старание и иск­реността на желанието ти, скоро ще ти помог­не, и влизайки у теб, ще те учи да се молиш с истинска молитва.
   Най-лесно е да се молим по време на случва­щите ни се нещастия и горести, затова не про­пускай тези възможности, а се възползвай от тях: изливай скръбта си в молитва пред Бога.
   Иисус Христос ни заповядва да се молим непрестанно. Мнозина казват: „Как може да се молим непрестанно, след като живеем в све­та? Ако се заемем само с молитва, кога ще из­пълняваме задълженията си и ще вършим другите си дела?“ Разбира се, ние не можем да се молим непрестанно външно, тоест непрекъснато да стоим на молитва, защото имаме и други задължения и трудове. Но който чувства своята вътрешна окаяност, няма да престане да се моли и по време на занятията си; който усърдно иска да влезе в Царството Небесно, ще намери случай и време да се моли и вът­решно, и външно: той и при най-тежките и несвършващи работи ще намира време да по-беседва с Бога и да Му се поклони. Не намира време да се моли само този, който не желае да се моли.
   Казано е още, че Бог не чува грешниците, тоест такива няма да получат от Господ това, за което се молят. Това е така. Но кои грешни­ци не чува Бог? Тези, които се молят, но не мислят за своето поправяне или молят Господ да им прости греховете, а самите те нищо не искат да простят на другите. Разбира се, че та­кива грешници Бог няма да чуе и на такива няма да изпълни молбите. Затова, когато се молиш на Господ да прости дълговете ти (тоест греховете ти), и самият ти прощавай на ближ­ните си и искай да престанеш да грешиш. Ко­гато молиш Бога да бъде милостив към теб, и самият ти бъди милостив към останалите – и тогава Той ще те чуе.
   Някои мислят, че можем да се молим само по книгите. Разбира се, добре е, ако умееш да се молиш и да славиш Бога в псалми и песни духовни, но ако си неграмотен, за теб ще е дос­татъчно да научиш наизуст най-важните мо­литви, особено Господнята молитва (Отче наш), защото тя ни е дадена от Самия Христос и в нея са изложени всички наши нужди. Когато обстоятелствата не ти позволяват да се мо­лиш по-дълго, казвай най-обикновени молитвички, като: Господи, помилуй! или: Боже, по­могни ми!, или: Господи, очисти греховете ми!, или: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния!

5. Някой от светите отци е казал: „Ако ис­каш молитвата ти да долети до Бога, дай й две крила: поста и милостинята.“
   Преди да поговорим за това, какво е постът, нека видим заради какво е бил установен. Целта и намерението на поста са да усмири и облекчи тялото, и да го направи по-послушно на душата, защото ситото и тучно тяло изисква нега и покой, предразполага към леност и пре­чи да се мисли за Бога – то сякаш свързва и притиска душата, и е нещо като самоволна, разглезена и капризна жена, която властва над мъжа си.
   А какво представлява постът? Той може да бъде различен: за човек, възпитан в изнеженост, е един, за приучения към по-обикновен и суров живот – друг, защото за някого да упот­ребява най-груба храна и да си остава здрав, да не се храни и по няколко дни, не е тежко, но за другиго рязката промяна в начина на хра­нене може да бъде твърде болезнена и дори вредна. Затова за всекиго постът е въздържа­ние и умереност е употребата на храна. Сле­дователно храни се умерено, а най-вече се ста­рай да обуздаваш желанията на тялото и не изпълнявай неговите прищевки, които са не­нужни за здравето и съхранението на живота -и тогава постът ти ще бъде истински.
   Но постейки телесно, в същото време тряб­ва да се пости и духовно, тоест да се удържа езикът от зло и да не се говорят лоши и ненуж­ни неща, да се контролират желанията, да се изтребват страстите. Например: днес не вър­ши нещо непристойно или ненужно, което ти е дошло в ума; утре, ако обстоятелствата те ка­рат да се сърдиш на някого, укроти се и не да­вай воля на сърцето и езика си; вдругиден, ако ти се прииска да отидеш на веселба, особена на такава, където може да видиш или чуеш нещо лошо, не ходи – и така нататък, по този начин продължавай да преодоляваш себе си. След това започни да удържаш и подреждаш мислите си, така че да не бродят, където ни­как не е редно, защото от мислите идват много злини. Вярно е, че няма нищо по-трудно от то­ва, да овладяваш и организираш мислите си, но трябва да знаеш, че е невъзможно те да бъ­дат очистени и подредени веднага, както е не­възможно от един път да бъдат усмирени и опитомени коне, които дълго време са живели свободно и не са имали юзди – така и този, който цял живот е давал воля на мислите си, не може изведнъж да ги обуздае. Освен това, когато живееш като обикновен човек, занима­вайки се само с житейските си задължения и почти незамисляйки се за задълженията на християнина, ще ти се струва, че мислите ти са подредени и дори чисти, но щом само за­почнеш да размисляш и да работиш за спасе­нието си, те веднага ще се засмущават, подоб­но на блатната вода, която, докато не я докос­ват, изглежда светла и чиста, но колкото повече чистят блатото, толкова повече се размътва. Точно така е и с мислите. Накрая и сам дяво­лът ще ги възбужда. Но въпреки всичко това, бори се с тях, укрепвай и ставай все по-смел, никога не се отчайвай и не смятай, че никак не е възможно те да се спрат и очистят, а до­колкото имаш сили, подвизавай се и изпросвай помощ от Бога. И Светият Дух, виждайки искреното ти желание, ще се всели у теб и ще ти помага.
   Какво е милостинята? Обикновено с това понятие наричаме подаянието за бедните. Но под милостиня трябва да разбираме всички де­ла на милосърдието, като: да се нахрани гла­ден, да се напои жаден, да се облече гол, да се посети болен или затворен в тъмница и да им се помогне, също така да се подслони без­домен, да се гледа сирак и прочие. Но за да е истинска милостинята ти, всичко това трябва да вършиш без самохвалство и без да търсиш похвала от хората заради тези благодеяния или пък благодарности от бедните. Постъпвай така, както казва Сам Христос, тоест лявата ти ръка да не знае какво прави дясната, и то­гава Небесният ти Отец, Който вижда в скриш­но, ще ти въздаде наяве.

6. Светият Дух може да се получи и чрез че­тене и слушане на Свещеното Писание като истинско слово Божие. Свещеното Писание е такова съкровище за човека, от което той може да почерпи и светлина, и живот: светлина, която може да просвети и умъдри всеки; и жи­вот, който може да съживи, утеши и услади всеки.
   Свещеното Писание е едно от най-големите Божии благодеяния за човека, и то такова, от което може да се възползва всеки, стига само да пожелае. Трябва да се каже, че то е Божес­твена премъдрост, и то премъдрост чудна – та­кава, че може да бъде разбирана и усвоявана и от най-простия й неучения човек, поради което много от необразованите хора, четейки или слушайки Писанието, са ставали благочестиви и са получавали Светий Дух. А е имало и таки­ва, дори сред учените, които четейки го, са се заблуждавали и са погивали. Причината за то­ва е, че първите са го чели със сърдечна прос­тота и без мъдруване и умуване, и са търсели в него не ученост, а благодат, сила и дух, а вто­рите – обратно, смятайки себе си за мъдри и всезнаещи хора, са търсели в него не сила и дух, а светска премъдрост. И вместо с покорност да приемат всичко, което е било угодно на Провидението да ни открие, са се опитвали да проникнат и узнаят съкровеното, и заради то­ва са изпадали или в безверие, или в ерес. Не! По-скоро морето би могло да се побере в чаша, отколкото човекът да постигне премъдростта Божия!
   Затова когато четеш или слушаш Писание­то, остави настрана всяко мъдруване, покори се на словото и волята на Този, Който ти гово­ри чрез него, и моли Иисус Христос Сам да те вразуми, да освети ума ти и да ти даде охота да четеш Свещеното Писание и да изпълняваш всичко, което е казано в него.
   В света има много книги, които са смятани за полезни и душеспасителни, но само ония от тях, които се основават на Писанието и се съг­ласуват с учението на Православната църква, заслужават тези определения. Затова може, и трябва, да се четат именно такива книги, но е изключително важно да се внимава при избо­ра, за да не би под маската на душеспасително четиво да ти попадне такова, което да погуби душата ти!

7. Иисус Христос е казал: Който яде Моето Тяло и пие Моята Кръв, пребъдва в Мене и Аз в него, и има в себе си живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден, тоест: който се причастява достойно със Светите Тайни, се съеди­нява с Христа. Който с истинско покаяние, с чиста душа и със страх Божий и вяра приема Тялото и Кръвта Христови, в същото това вре­ме приема Светия Дух, Който влизайки в чове­ка, приготвя у него място за приемане на Са­мия Христа и на Бога Отец, и следователно става храм на Живия Бог. А който се причастява недостойно, тоест с нечиста душа, със сърце, изпълнено със злоба, мъст и ненавист, не само че няма да получи Светия Дух, но и ще се уподоби на Иуда предателя и за втори път ще раз­пъне Христа.
   Християните през първите векове, осъзна­вайки важността и духовната полза от Светите Тайни, са се причестявали с Тялото и Кръвта Христови всеки неделен ден и на всеки праз­ник, и поради това у тях, както е казано в кни­гата Деяния Апостолски, е имало едно сърце и една душа. А колко много сред нас не са се причестявали години наред! Колко много съв­сем не са и мислили за това!
   И така, заради Бога, имайте желание да се приобщавате със Светите Тайни, в краен слу­чай – веднъж в годината, но задължително! Тялото и Кръвта Христови за достойните са истинско лекарство срещу недъзите и болести­те, а кой от нас е напълно здрав? И кой не ис­ка да получи изцеление и облекчение?
   Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос са храна по пътя към Царството Не­бесно. А може ли да се тръгне на дълъг и тру­ден път без храна? Тялото и Кръвта Христови са видима Светиня, предадена ни и оставена ни от Самия Христос за наше освещение. И кой няма да поиска да бъде участник в такава Светиня и да се освети? И така, не се денете да пристъпвате към чашата на живота, безсмър­тието, любовта и светостта, но пристъпвайте със страх Божий и вяра! А който не иска и е нерадив за това, не обича Иисус Христос и та­къв няма да получи Светия Дух, следователно няма да влезе и в Царството Небесно.
   И така, ето всички средства, чрез които мо­жем да получим Светия Дух: чистотата на сърцето и непорочността на живота, смире­нието, внимателното слушане на гласа Бо­жий, молитвата, самоотвержението, чете­нето и слушането на словото Божие, и причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Разбира се, всяко едно от тези средства съдей­ства за получаването на Светия Дух, но най-добре и най-надеждно е да ги употребяваме всичките – тогава със сигурност ще получим Духа и ще бъдем свети.
   Трябва да кажем и че който се удостои да получи Духа и в същото това време падне и съгреши, и така Го прогони от себе си, нека не се отчайва и не мисли, че се е лишил от всич­ко, а възможно най-скоро и най-усърдно да падне пред Бога с покаяние и молитва, и Све­тият Дух отново ще се върне у него.

[1] Обществени са молитвите, възнасяни от клира и миряните по време на храмовите богослужебни последования. Най-важната църковна служба в Православието е Светата Литургия, само тогава се извършва тайнството Евхаристия – претворяването на хляб и вино в Тяло и Кръв Христови, с които се причастяват вярващите.

Книгата препечатваме от електронния вариант на издателство Витезда

Прочетете За автора и за книгата 

към Начало