Как Иисус Христос ни помага да вървим по пътя към Царството Небесно и как можем да получим тази помощ

         Поместваме четвърта глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):
           Светият Дух като Бог — третото Лице на Светата Троица, е също толкова всемогъщ, колкото и Отецът и Синът. Той животвори, одушевява и дава сили на тварите. Той дава на животните – живот, на хората – ум, а на християните – духовен, висш живот, тоест Све­тият Дух вразумява човека и му помага да върви към Царството Небесно.
             Светият Дух се дава не по заслуги, а се изп­раща за спасението на хората даром и по ми­лосърдието Божие. Той помага така:
  1. Светият Дух, вселявайки се в човека, му дава вяра и светлина. Без Него никой не може да има истинска, жива вяра. Без просвещението от Светия Дух и най-мъдрият и учен човек е пълен слепец относно Божиите дела и Неговото домостроителство. А Той и на най-неучения и простия може да открие вътрешно и да покаже директно делата Божии, и може да му даде да почувства сладостта на Небесното Царство. Човек, който има у себе си Духа, чувства в душата си необикновена светлина, дотогава съвсем непозната за него.
  2. Светият Дух, вселявайки се в човека, произвежда в сърцето му истинската любов. Тази истинска любов в сърцето е като чист огън или топлина, която го съгрява; тя е коренът, от който изхождат всичките му добри дела. За одушевения от истинската любов няма нищо трудно, страшно и невъзможно; за него никак­ви закони и заповеди не са трудни, всички са лесноизпълними.
                 Вярата и любовта, които се даруват на чо­века от Светия Дух, са най-великите и силните средства, с които притежаващият ги може ле­ко, удобно, с радост и утешение да върви по пътя, извървян от Христа.

  1. Освен това Светият Дух дава на човека сила да се противи на прелестите на света, така че той, макар и да се ползва от земните блага, но да се ползва като временен посетител и да не привързва към тях сърцето си. А който няма у себе си Светия Дух, при цялата си ученост и благоразумие, много или малко винаги си остава роб и поклонник на света.
  2. Светият Дух дарува на човека премъдрост. Това можем да видим най-вече при светите апостоли, които до получаването на Духа били хора най-прости и неучени, а след това кой можел да се противопостави на тяхната премъдрост и на силата на словото им? Светият Дух дарува премъдрост и в делата и постъпките: например човек, който има у себе си Духа, винаги намира начини, и време за спасението си – и сред светския шум, и при цялата си заетост умее да се съсредоточава, докато за обикновения човек това изглежда невъзможно дори и в самия Божий храм.
  3. Светият Дух дарува истинска радост и веселие в сърцето, и нерушим мир. Човек, който няма у себе си Духа, никога не може да се радва с истинска радост и да се весели с чисто веселие, не може да има и душевен, услаждащ мир. Вярно е, че понякога се радва и весели, но що за радост е това? Минутна и нечиста, а веселията му винаги са празни, безсмислени и след тях го овладява още по-голяма скука. Вярно е също, че такъв човек понякога е спокоен, но този покой не е духовният мир, а е сън или дрямка на душата. И горко ономува, който е нерадив и не иска да се събуди от този сън!
  4. Светият Дух дава истинско смирение. И най-разумният човек, ако няма у себе си Духа, не може както трябва да опознае себе си, защото, както беше казано no-горе, без Божията помощ той не може да види вътрешното състояние на душата си. Ако прави добро на другите и постъпва честно, започва да мисли за себе си, че е праведен и дори съвършен в сравнение с останалите, и затова решава, че вече не се нуждае от нищо…
    Ах, колко често хората погиват поради из­мамна увереност в своята честност и справед­ливост, т.е. поради това, че надявайки се на своята праведност, съвсем не мислят за духа на християнството и за помощта на Светия Дух – при положение, че Неговата помощ им е крайно необходима!
                И тъй като Светият Дух се дава само на мо­лещия се и търсещия, а такива хора не само не се молят и не Го търсят, но дори и не смятат това за нужно, то Той не им се дава – и следователно те си остават в заблуждение и погиват. А Духът, вселявайки се в сърцето на човека, му показва цялата негова вътрешна бедност и немощ, разтлението на душата и сърцето му, отдалечеността му от Бога, и при цялата му добродетелност и справедливост му показва всичките му грехове, леността и нерадението за спасението му и за благото на хората, него­вата корист в на пръв поглед най-безкористни­те му добродетели, грубото му самолюбие -там, където той не го е и подозирал. Накратко казано: Светият Дух показва всичко в истин­ския му вид.
                  И тогава човек започва да се смирява с ис­тинско смирение, да губи надежда в собствени­те си сили и „добродетели“, да смята себе си за най-лошия сред хората. А смирявайки се пред Иисус Христос, Който единствен е Свят – за слава на Бога Отец, започва истински да се разкайва и от този момент решава повече да не греши и да живее по-внимателно. И ако на­истина има някакви добродетели, вижда ясно, че ги е вършил и върши не иначе, а с Божията помощ и затова започва да се надява единстве­но на Бога.
  1.  Светият Дух учи на истинска молитва. Никой, докато не получи Духа, не може да се моли с молитва, която наистина да е приятна Богу. Затова ако някой, който няма у себе си Светия Дух, започне да се моли, то душата му се разсейва на разни страни – от едно нещо към друго, и такъв никак не може да обуздава мислите си, освен това не познава, както тряб­ва, нито самия себе си, нито своите нужди, нито е наясно как да проси и какво да проси от Бога, а не знае всъщност и кой е Бог. А чове­кът, в който обитава Духа – и познава Бога, и вижда, че Той е негов небесен Баща, и знае как да пристъпи към Него и как да се моли, и за какво да се моли. Мислите му в молитвата са стройни, чисти и устремени към един пред­мет – Господа, и чрез молитвата си такъв може да постигне буквално всичко, дори планини да премества.
               Ето кратко описание на това, което Светият Дух дарува на човека, който Го има у себе си. Виждате, че без помощта и съдействието на то­зи Дух е невъзможно не само да се влезе в Цар­ството Небесно, но дори и крачка по пътя към него да се направи. И затова е необходимо да търсим и да измолваме Светия Дух, и да Го имаме у себе си, така както са Го имали свети­те апостоли. Но как можем да Го получим или придобием, ще видим по-нататък.
                  Иисус Христос е казал, че Светият Дух ди­ша, където иска, и че гласа Му чуваш, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Тези думи означават, че присъствието на Духа в сърцето или докосването Му до нашето сърце може да се чуе, почувства, усети, но че не могат да бъ­дат определени времето и случаите, когато мо­же да се случи Неговото посещение.
                 Виждаме също така, че светите апостоли по­лучавали Светия Дух от Иисус Христос, и Го получавали нееднократно, и във време, което не им било предсказано, което не те сами опре­деляли или насрочвали, но когато това било угодно на Христа. Само тържественото слизане на Духа на Светата Петдесетница им било предсказано и станало в определеното време и на определеното място, но и тогава те Го полу­чили не заради някакви техни особени заслу­ги, а даром, чрез вярата и надеждата. Едино­душната молитва, в която те пребивавали след Господнето Възнесение до слизането на Светия Дух, била не толкова средство за получаването на този Дух, колкото приготовление за това. Следователно никой не може да каже катего­рично, че ще получи Духа именно еди-кога си и по еди-какъв си начин. Светият Дух е дар Божий, а даровете се раздават неочаквано и тогава, когато това е угодно на Раздаващия ги и Той ги раздава на когото поиска. Затова мно­го грешат тези, които възнамеряват да получат Духа по определен начин и в определено вре­ме. Които сами си измислят средства за това, не само че няма да получат Светия Дух, но и поемат върху себе си страшен грях.
                  Но преди да започнем да говорим за това, как можем да получим Светия Дух, трябва да кажем, че Духа може да получи само истинно вярващият, тоест изповядващият светата Православна вяра: изповядващият я правилно, без всякакво добавяне или отнемане, или про­мени, но така, както са ни я предали светите апостоли и са я изложили и утвърдили на Все­ленските събори светите отци. Всяко съмнение и мъдруване за вярата е непокорност, а непо­корният не може да бъде храм или дом на Све­тия Дух.
                Известните и истинските средства за полу­чаването на Духа, според учението на Свещеното Писание и опита на великите светци, са следните:
  1. Чистотата на сърцето и целомъдрието.
  2. Смирението.
  3. Слушането на гласа Божий.
  4. Молитвата.
  5. Всекидневното самоотвержение.
  6. Четенето и слушането на Свещеното Писание.
  7. Тайнствата на Църквата, особено Светото Причастие.

    Следва продължение на четвърта глава.

    Книгата препечатваме от електронния вариант на издателство Витезда
    Прочетете За автора и за книгата
    към Начало
       

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s