Поместваме продължението на трета глава на книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

…….. Третото задължение на ученика на Христа е да върви след Него. Да вървиш след Иисус Христос означава във всичките си дела и пос­тъпки да Му подражаваш. Както е живял и постъпвал Христос на земята, точно така тряб­ва да живеем и да постъпваме и ние. Напри­мер:
           Иисус Христос винаги въздавал благодаре­ние и хвала на Бога Отца и винаги Му се мо­лел – така и ние във всяко състояние и при всички обстоятелства в нашия живот сме длъжни да благодарим на Бога, да Го обичаме и явно и тайно да Му въздаваме хвала и да Му се молим, и винаги да Го носим в ума и сърце­то си.
            Иисус Христос почитал и се подчинявал на Своята Пречиста Майка, на мнимия Си баща праведния Йосиф и на юдейските началници. Така и ние сме длъжни да слушаме и почита­ме родителите и учителите си, да не ги драз­ним и оскърбяваме с постъпките си, да уважа­ваме нашите началници, да се подчиняваме и безропотно да изпълняваме техните нарежда­ния (освен в случаите, когато тези нареждания противоречат на християнските закон и морал!).

            Иисус Христос, Царят на вселената, плащал данък на земния цар, и Съдията на живите и мъртвите не искал да Си присвоява граждан­ската власт на съдия или делител (Лука 12:14). Така и ние сме длъжни да плащаме данъците без всякакъв ропот и да не си присвояваме власт, която не ни принадлежи, например властта да съдим и осъждаме имащите власт и т.н.
           Иисус Христос изпълнявал с охота, ревност и любов длъжността, която поел върху Себе Си и делото, за което бил пратен в света. Така и ние сме длъжни да изпълняваме нашите за­дължения с усърдие, охота и безропотно, неза­висимо от това дали тези задължения са труд­ни или пък непрестижни.
             Иисус Христос обичал всеки човек и на всички правел добро. Така и ние сме длъжни да обичаме своите събратя и доколкото можем, да им правим добро с дело, слово и мисъл.
            Иисус Христос заради спасението на човеци­те отдал Самия Себе Си. Така и ние сме длъж­ни да не жалим нито трудовете си, нито здра­вето си за правене добро на хората; за спасението и защитата на Отечеството сме длъжни да не щадим дори живота си, а за Христа пък, ка­то наш Изкупител и Благодетел, сме длъжни да не жалим нито душите си, нито телата си, нито живота си – подобно на светите мъчени­ци, които заради Него претърпявали различни мъчения и смърт.
            Иисус Христос доброволно предал Себе Си на страдание и смърт. Така и ние сме длъжни да не бягаме от страданията и горестите, изп­ращани ни от Бога, а да ги приемаме и тър­пим със смирение и преданост към Него.
           Иисус Христос прощавал на враговете Си всичко, което Му правели, и освен това им вър­шел всякакво добро и се молел за тях. Така и ние сме длъжни да прощаваме на враговете си, за стореното ни зло да отвръщаме с добро, да благославяме ругаещите ни – с пълна вяра и надежда на Бога, всеправедния и всевиждащия Съдия, без Чиято воля и косъм от главата ни не може да падне. Претърпявайки обида без оплакване, без отмъщение и с любов, ще постъпиш като истински християнин.
           Иисус Христос, Царят на небето и земята, живял в бедност и чрез труд Си доставял пот­ребното за живота. Така и ние сме длъжни да бъдем трудолюбиви и без да се леним, да изра­ботваме потребното за живота ни, да бъдем до­волни от състоянието си и да не желаем богат­ство, защото според думите на Спасителя по-лесно камила ще мине през иглени уши, неже­ли богат да влезе в Царството Небесно[1].
           Иисус Христос, бидейки кротък и смирен, никога не е търсил и желал похвали от други­те. Така и ние сме длъжни с нищо да не се хва­лим пред останалите и да не търсим похвали от тях. Например правиш ли добро на другите, даваш ли милостиня, живееш ли по-благочес­тиво от тях или пък си по-разумен от мнозина, или си най-добрият и отличният сред събратя­та ти – не се хвали с това нито пред хората, нито пред себе си, защото всичко добро и пох­вално, което имаш у теб, не е твое, а е дар Бо­жий, твои са само греховете и слабостите -всичко останало е Божие.
            Да се върви след Иисуса Христа означава още и да изпълняваме Неговото слово и затова сме длъжни да слушаме, вярваме и вършим всичко, което Той ни е казал в Евангелието и чрез апостолите Си, и всичко това да правим без мъдруване, в простота на сърцето. Който слуша и внимава в словото на Христа, може да се нарече Негов ученик, а който слуша и из­пълнява словото Му, и при това в простота на сърцето и с пълна преданост, пък е истински и любим Негов ученик.
             И така, ето какво означава да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да последваш Христа. Ето истинските качества и черти на Христовия ученик, ето истинският и правият път към Царството Небесно и ето пътя, който Иисус Сам извървял, живеейки на земята, и по който са длъжни да вървят християните. Не е имало, няма и не ще има друг път, освен този!
            И разбира се, този път е неравен, тесен и не­удобен, особено в неговото начало, но затова пък направо н сигурно води до рая, до Цар­ството Небесно, до вечното блаженство, до Бога – Източника на всяко блаженство. Този път е скръбен, но може да се каже, че за всяка крач­ка по него се дават хиляди награди. Страдани­ята по този път са краткотрайни, в сравнение с вечността бихме казали дори, че са минутни, а наградата за тях е несвършваща и вечна – ка­то Самия Бог. Страданията ден след ден ще стават все по-малки и леки, а наградата час след час ще се увеличава – в целия безкраен бъдещ живот.
               И така, не се страхувайте от този път, защо­то гладкият и удобният води до ада, а стръмни­ят и тесният – до небето!
               Мнозина питат в недоумение: защо пътят до Царството Небесно е така труден и защо християнинът трябва да носи толкова теж­ки кръстове? На подобни въпроси вярващият винаги трябва да отговаря, че така е било угодно на Бога. Нашият Бог е Премъдър и Човеколюбец. Той знае какво прави с нас и какво да направи с нас… Впрочем, можем да посо­чим няколко очевидни и достъпни за нашия ум причини, поради които пътят до Царството Небесно е така труден, и че никак не можем да го избегнем, ако искаме да се спасим:

1. Царството Небесно е най-висшето бла­женство и най-голямата слава и чест, и неизчерпаемо богатство. И ако дори заради по­лучаването на някакво незначително земно бо­гатство са нужни големи трудове и грижи, то как бихме могли без труд да получим такова неизказано съкровище?

2. Царството Небесно е награда, и то награда най-голяма. Но къде дават награди даром и за нищо? И ако дори за получаването на земна и временна награда трябва да се трудим и подвизаваме, то още повече това важи за небесната и вечната награда.

3. Ние трябва да носим кръстове, защото се наричаме и искаме да бъдем християни, тоест ученици, последователи на Христа. А какъвто е Учителят, Вождът и Главата, такива трябва да бъдат и Неговите ученици, последователи и членове: Иисус Христос влязъл в славата Си чрез страдание, следователно и ние можем да влезем там не иначе, освен по пътя на страданията.

4. Всички хора носят кръстовете си – всички и всеки повече или по-малко страда и търпи. Да се носят кръстове не е участ само на християните. Не! Такива носи и християнинът, и нехристиянинът… За някого кръстовете служат за изцеление, за другиго се превръщат в наказание… Някой ги носи с вяра и преданост към Бога, а друг – с ропот и хули. Ти, християнино, си длъжен не само да не бягаш от кръстовете и да не роптаеш заради тях, а напротив, да благодариш на Христа, че ти ги изпраща, денем и нощем да Му благодариш, че те удостоява да те причисли към Своите кръстоносци. Защото ако Христос не беше пострадал за света, никой от нас, колкото и да би страдал и да би се мъчил, никога не би влязъл в Царството Небесно. Защото тогава щяхме да сме принудени да страдаме като осъдени и отхвърлени престъпници на волята Божия, и то да страдаме без надежда, без утешение, а сега, макар и да страдаме, но страдаме, или можем да стра­даме, за спасение, за избавление, с надежда, с утешение. О, милосърдни Господи! Колко ве­лика е Твоята любов към нас, Иисусе Христе! Велики са благодеянията Ти към нас! Ти и са­мото зло в света обръщаш за наше благо, полза и спасение. Християнино, Христос заради теб изпи пълната чаша на страданията, нима ти заради Него няма да пожелаеш да изпиеш ед­на капка горест?

5. Иисус Христос ни изкупи чрез страданието и смъртта Си и затова ние, според правото на изкуплението, Му принадлежим, следователно не сме свои, а Негови. И затова сме длъжни да изпълняваме и вършим всичко, което Той ни заповядва, ако не искаме да бъдем отхвърлени от лицето Му. Но Христос иска от нас само едно: да вървим към Царството Небесно заради Него, също и заради собственото ни благополучие.

6. Иисус Христос не пострада и умря, за да ни даде право да вършим всичко, което поискаме. Не, пази Боже, дори и да помисляме това!

7. Накрая ще кажем и защо не можем да избегнем предстоящия ни тесен път към Царството Небесно:

         А. Защото във всеки човек има грях, а гре­хът е такава язва, която сама по себе си, тоест без лекарства, не се лекува, а у някои хора ра­ната е толкова дълбока и опасна, че може да бъде премахната, само чрез изгаряне и изрязване. И затова никой не може да се очисти от греховете си без душевни страдания.
        Б. Грехът е най-ужасната нечистота и мер­зост пред Божиите очи, а нищо мерзко, скверно и нечисто не може да влезе в Царството Не­бесно. Който страда от вътрешна болест или който е измъчван от жестока печал, където и да го заселиш – дори и в най-великолепните чертози, той и там ще страда, защото болестта и мъката му ще са винаги и навсякъде с него и в него. Точно така е и с неразкаяния и неочистения от греховете си грешник: където и да го заселиш, дори и в самия рай, той и там ще страда, защото причината за страданията му -грехът, се намира в сърцето му. За грешника навсякъде ще бъде ад. И обратно, който изпит­ва някаква сърдечна радост, той ще е радостен и в чертог, и в колиба, и дори в тъмница, защо­то радостта е в сърцето му. Така е и за правед­ника, чието сърце е изпълнено с утешенията на Светия Дух – където и да е той, навсякъде ще е рай, защото Царството Небесно вътре в нас е. Колкото и да отсичаш клони от живо дърво, то отново ще пуска нови, и за да го уни­щожиш напълно, трябва да изтръгнеш от зе­мята корените му. По същия начин и грехът в сърцето на човека не може да бъде унищожен чрез отсичане или премахване на определени пороци или привички. Който иска да унищожи греха в сърцето си, трябва да изтръгне самия корен не греха, а този корен се намира в дъл­бините на човешкото сърце и е сраснал здраво с него – затова е невъзможно да бъде изтръгнат без болка. И ако Господ не ни беше изпра­тил великия Лекар – Иисус Христос, то никой и с никакви усилия нямаше да може да уни­щожи корена на греха и всеки опит за това ще­ше да е напразен.
             И така, братя, сами виждате, че непременно трябва да вървим след Христа, и че никак не можем да избегнем пътя, който е извървял Божият Син, а също така виждате, че без страдания никой не може да влезе в Царство­то Небесно, защото всички свети Божии угод­ници са минали по този път. Някои казват: „Как можем ние, грешни и слаби хора, да сме такива, каквито са били светците! И как да се спасяваме? Ние живеем в света и имаме раз­лични задължения …“ и т. н. Ах, братя! Това не само, че е неправилно, но е и оскърбление и хула срещу нашия Творец: да се оправдаваме с такива причини, означава да укоряваме Тво­реца, че не ни е създал, както трябва. Не! Това е безсмислено и богохулно оправдание, а не причина. Вижте светците: не всички са били пустинници, в началото и те, както и ние, не са били безгрешни, те също са се занимавали със светски дела, грижи и задължения, а много от тях са имали и семейства. Но извършвайки светските си задължения, те в същото време не са забравяли и задълженията си на християни, и живеейки в света, едновременно с това са вървели и по пътя към Царството Небесно, а често са водели със себе си и други. По същия начин и ние, ако поискаме, можем да бъдем и добри граждани, и верни съпрузи, и добри ро­дители, и добри и верни християни. Истинското християнство никога и никъде не пречи, напротив, винаги и за всичко е полезно. Ис­тински християнин е само този, който вярва в Иисуса Христа и Му подражава във всичко. Духът на християнството е чистата, безко­ристната, духовната любов – любовта, която единствено Светият Дух дарува. Хората нари­чат „любов“ много неща, но не всички те са християнската любов.
               И така, братя, ако искате да бъдете в Цар­ството Небесно, сте длъжни да изминете пътя, който е изминал Христос, иначе ще погинете, и то безвъзвратно.
              Но тук трябва да кажем, че който, вървейки по пътя на християнството, се надява само на своите сили, няма да може да направи дори и една крачка по него Ако Иисус Христос, на­шият велик Благодетел, не ни помагаше, то никой човек нямаше да може сам да извърви този път. Дори и самите апостоли, когато нямали тази помощ, не могли и се страхували да вървят след Христа, но когато я получили от Самия Христос, тръгнали след Него с радост и веселие, и никакви трудности и страдания, до­ри и самата смърт, не ги плашели.
               Но каква е тази помощ, която Христос дава на вървящите след Него? Това е помощта на Светия Дух, Когото ни дарява Иисус Христос и Който е винаги при нас, винаги ни окръжава и привлича към Себе Си, и всеки, стига само да поиска, може да Го получи и да се изпълва с Него. А как ни помага Светият Дух и как мо­жем да Го получим, ще видим по-долу.

[1] „Иглени уши“ в древността се наричал най-тес­ният и ниският вход в крепостната стена на Йеруса­лим, през който не било възможно да минават ездитни животни или пък хора с някакъв товар – за­това когато юдеите искали да подчертаят нереалността да се случи нещо, употребявали израза „по-лесно камила ще мине през иглени уши“.

Книгата препечатваме от електронния вариант на издателство Витезда
Прочетете За автора и за книгата

към Начало