Църковни празници през май, 2018

2 май – Преполовение на Петдесетница
                Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

2 май – Свети цар Борис-Покръстител
           Озарен от светлината на Христовата вяра, тъй като сестра му е била християнка, свети цар Борис приема православно кръщение от ръката на висш византийски духовник, вероятно самият константинополски патриарх. При кръщението получава името на своя кръстник – император Михаил. Ето какво съобщава историческият извор: „Покръсти се от Бога князът на България Борис,  преименуваният Михаил, заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)“*
          В средата на 9-ти век могло да се види как в нашата родина се сбъдват библейските думи: „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в мрака и сянка смъртна, изгря светлина“ (Ис. 9:2; Мат. 4:16).

            Свети цар Борис приема с голяма радост пристигналите в България ученици на светите братя Кирил и Методий и създава условия в кратко време да се създадат просветни и духовни школи, а също да се проповядва на български език в храмовете. Последните изследвания сочат, че цар Борис е основната фигура, задвижила духовния подем, известен като Златен век на българската книжнина.
*надписът от Балши
6 май – Свети великомъченик Георги Победоносец
              Свети Георги се родил през 3 век в Мала Азия, днешна Турция. Още юноша, Георги постъпил на военна служба. Императорът го поставил на висока длъжност, без да знае, че е християнин. По това време срещу християните били повдигнати люти гонения от страна на римската власт. Свети Георги смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от римския император да се откаже от Христос. Заради неговата непреклонност бил подложен на различни мъчения – от тежки по-тежки. Благодарение на силната си вяра в Бога, Георги понесъл смело всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“
              Мнозина, като видяли твърдостта на мъченика, също повярвали в Христос. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Императорът наредил и двамата да бъдат наказани. Заради понесените тежките страдания и смърт за Христовата вяра, свети Георги е наречен великомъченик.
 8 май – Свети Йоан Богослов
              На 26 септември Църквата възпоменава успението – блажената смърт на свети Йоан Богослов. От стари времена Църквата установила и на 8 май да се възпоменават благодатните чудеса, които ставали на гроба на светеца на този ден, когато мнозина се изцелявали от болестите си, пристъпващите с вяра към светия апостол.
11 май – Св. равноапостолни Кирил и Методий
              Заради това, че просвещават със светлината на Христовото учение много народи, църквата сравнява делото на светите братя Кирил и Методий с делото на Христовите ученици – апостолите и те са наречени равноапостоли.
          Българският народ и всички славянски народи тачат свято паметта на светите братя Кирил и Методий. Църквата чества заедно паметта на двамата братя на 11 май по стария календарен стил.  У нас на 24 май по новия календарен стил е официален празник в чест на двамата братя-просветители и се отбелязва като Ден на българската просвета и култура. 
17 май – Възнесение Господне (Спасовден)
                След Своето Възкресение Господ в продължение на 40 дни се явява на Своите ученици и ги поучава, наставлява ги за апостолското им дело като разпространители на Христовото учение.
                На 40-тия ден след Възкресение пред очите на учениците Си, Своята майка и народа, Господ се възнася към небето и постепенно става невидим. Възнесение се отнася към подвижните църковни празници.
               С Възнесението Си Господ Иисус Христос завършва делото на спасението. За всички повярвали в Него, Спасителят открива небето, за да могат да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ е дал на този празник название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на спасението. На този ден Църквата празнува Събор на св. Баташки мъченици.
21 май – Свети равноапостолни Константин и Елена
             Императорът Константин Велики царувал в началото на 4 век в Рим и Византия. Това е свързано с едно чудесно събитие. Когато Константин и неговите войници се готвели за битка срещу жесток владетел и гонител на християните, сияещ кръст се явил в небето пред очите им и надпис: “С това ще победиш”! Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже бил използван като оръдие за позорно наказание. През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта и удържал победа. Във всичките си битки и във всичките си дела той имал небесната закрила на кръста. Макар да не бил още християнин, той покровителствал християните и обявил свободата на християнската вяра. Гоненията били прекратени и християнството укрепнало.
               Майка му, царица Елена, която била вече християнка, предприела пътуване до светите места, където живял и бил разпънат Спасителят и открила Кръста Господен на Голгота. Христовият Кръст бил тържествено отнесен в Божия храм в Йерусалим.  
 26 май – Задушница
 27 май – Петдесетница
               Преди Възнесение Господ  обещава на учениците Си да им прати Светия Дух, Който във всичко да им помага като бъдещи апостоли. На 50-тия ден след Възкресение, Светият Дух се спуска над събралите се ученици във вид на огнени езици. Те се изпълват с Дух Свети и просветени и умъдрени от Него, започват да проповядват евангелието на езиците на всички народи. Петдесетница се приема за рожден ден на църквата.
               Ореховите листа, които свещеникът разпръсква в храма, изобразяват това чудесно явяване на Светия Дух във вид на огнени езици.
28 май – Свети Дух
            На следващият ден след Петдесетница църквата е установила да се почита Светият Дух – Третото Лице на Света Троица. Ние всеки ден  се обръщаме с молитва към Светия Дух:
            „Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината,  Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души!“
           Светият Дух е Този, Който дава живот, Който излива благодат. Той тайнствено действа в нас, просвещава ни с Божествените истини, очиства от грехове душите ни и ни води по пътя на спасението.
Копирайте Църковни празници през май, 2018

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s