Поместваме втора глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

            Всеки човек е длъжен да изпълнява Божия закон. Този закон се съдържа в две заповеди: първата — възлюби Господа Бога твоего от ця­лото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум, и с всичките си сили; а втората – оби­чай ближния си като себе си.
              Кой доколкото изпълни това, дотолкова и ще получи награда. Но няма, не е имало и не ще има човек, който да изпълни тези две заповеди в съвършенство. Единствено Иисус Христос ги е изпълнил в пълнота.
              В това отношение всички светци, дори и ве­ликите сред тях, са подобни на светилници, а Христос е самото слънце – в цялото му сияние и блясък.

               И както за човека е невъзможно да гледа направо към слънцето и да го описва, така е невъзможно да се опишат и всички добри дела на Иисус Христос, затова за живота и доброде­телите Му ще ви разкажа съвсем накратко, и то само това, което е известно от Евангелието.
              Никой човек, и дори никой ангел, не е оби­чал Бога толкова, колкото Го е обичал Христос. Той винаги се молел на Своя Отец, а особено често се молел през нощта и в уединение. На всеки празник, особено на Пасха, отивал в Иерусалимския храм, който бил далеч от мястото, където живеел. Всяка събота ходел там, където се събирали хора за молитва и поучение.
             Иисус Христос с всички Свои дела винаги прославял Божието име – и тайно, и пред хо­рата въздавал хвала на Бога. През целия Си живот истински уважавал, подчинявал се е, почитал и обичал Своята Майка и Йосиф -мнимия Си баща, а също така уважавал и началниците, и стареите, и плащал данък на земния цар.
              Христос с пълна охота, безропотно и точно, с пределно усърдие и любов изпълнявал Своето служение и Своето дело, заради което дошъл в света. Той обичал всеки човек, всекиму желаел доброто и на всички вършел благодеяния, а за­ради истинското блаженство на хората не по­жалил дори живота Си.
             Иисус Христос с неизречени кротост и любов понасял всякакви обиди, не се оплаквал от обиждащите Го и дори не се гневял на най-яв­ните Си врагове, които издевателствали над Него, присмивали Му се и искали да Го убият. Той можел с една Своя дума да погуби и изтре­би всичките Си врагове и неприятели, но не искал това, а напротив – желаел им всяко доб­ро, благотворял им, молел се за тях, жалел ги и плачел заради тяхната погибел.
            Накратко казано: Христос от Своето ражда­не до самата Си смърт не извършил дори и най-малък грях – нито със слово, нито с дело, нито с мисъл, но вършел само добро – винаги и на всички хора.
            А сега нека видим как Той страдал заради нас, тук на земята.
            Иисус Христос, бидейки Син Божий и Гос­под, приел тяло и душа на човек и станал съ­вършен човек (само грехът не му бил присъщ), и бидейки Вседържител, станал роб; бидейки Цар на небето и земята, се родил в бедност и от бедна майка – в пещера, бил в ясли на живот­ни, мнимият му баща бил беден дърводелец. Бидейки Върховен Законодател, за да изпълни това, което изисквал законът, на осмия ден след Своето раждане пролял драгоценната Си кръв заради обрезанието. А след това Неговата Пречиста Майка Го занесла в Храма и заради Него – Изкупителя на света, заплатила пола­гащия се откуп[1]. Христос бил още пеленаче, когато Ирод поискал да Го убие, и заради това избягал в Египет, една чужда страна.
            Но не мислете, че Христос в младенческата Си възраст съвсем не разбирал какво се случва с Него. Не! Макар и да бил съвършен човек, в същото време бил и съвършен Бог, затова виж­дал и знаел всичко, което става с Него.
             Той, бидейки Бог и Вседържител, на Когото се покорявали небето и земята, и ангелите, Сам през целия Си живот се подчинявал на Своята Майка, Която била Негово творение.
             Държейки в десницата Си всички съкрови­ща, през земния Си живот нямал място, където да подслони глава. И Той, Царят на цялата вселена, плащал данък на земния цар.
             Христос, Комуто служели всички ангели и всички твари, Сам служел на хората и умил нозете на Своите ученици, избрани измежду най-неучените и простите хора.
              По време на Своята проповед Той понесъл безчислено множество обиди от всякакъв род от страна на Своите врагове. Те Го наричали грешник и престъпник на закона Моисеев, обикновен човек и син на дърводелец, приятел и другар на многоядци, винопийци и митари. По едно време злобата и яростта на Неговите врагове стигнали дотам, че поискали да Го хвърлят от планината, друг път пък поискали да Го убият с камъни. Святото Му учение на­ричали лъст и измама. Ако изцелявал болни или възкресявал мъртви, враговете Му казва­ли, че върши това с помощта на бесовския княз, дори че у Самия Него има бяс.
           Накратко: от мига на Своето раждане до са­мата Си смърт Той страдал и понасял огорче­ния и неприятности от всички страни. Страдал и от хората, и заради хората. Скърбял не само затова, че людете не Го слушат и Го оскърбяват, но и затова, че те погиват, а не искат да се опомнят за погибелта си. Христос страдал, та­ка да се каже, и видимо, и невидимо, защото търпял не само явните обиди и оскърбления от хората, но виждал и тайните зли помисли и намерения на Своите врагове, а виждал и че дори тези, които на вид Го обичали и слушали с умиление, или не Му вярват, или били хлад­ни относно спасението си.
             От кого повече страдал Иисус Христос? От иудейските първосвещеници, от книжниците, тоест от учените и от техните началници, кои­то знаели и очаквали идването на Спасителя при тях, но не искали да приемат Христос и да Го слушат, а напротив, предали Го на смърт като някакъв измамник и престъпник на зако­ните. И когато иудейският народ бил готов да освободи Иисус от разпятие, те го подучвали да изпроси по-добре Варава – разбойник и бунтов­ник, а Божият Син – най-Светия от всички светии, да предадат на смърт. Боже мой, докъ­де могат да стигнат злобата и завистта на чо­века! Но което е най-ужасно от всичко, Христос бил предаден от този, който бил Негов ученик, който Го познавал, ядял и пиел с Него и със собствените си очи видял живота Му, чудесата Му и силата на Неговото учение. И как Го пре­дал? С коварство и целувка. И на каква цена? За тридесет сребърника.
              Заради кого страдал Христос? Заради всич­ки грешници – от Адам до свършека на света. Той страдал и заради тези, които Го мъчили, и заради враговете Си, които Го предали на та­кова мъчение, и заради тези, които получавайки от Него безчислени благодеяния, не само не Му благодарили, но още повече Го намразили и гонили. Той страдал и заради всички нас, ко­ито Го оскърбяваме ежедневно с нашите неп­равди, злоба и страшно равнодушие към Неговите страдания, заради нас, които с неблагодарността си и мерзките си грехове сякаш пов­торно Го приковаваме на кръста.
          Христос към края на земния Си живот из­вършил едно от най-великите чудеса – възкре­сил Лазар, който вече четири дни бил в гроба. Това чудо, извършено пред множество хора, подбудило мнозина да повярват в Христа и да Го признаят за пратеник Божий. Но иудейските първосвещеници и книжници, вместо да Го приемат и да повярват в Него, да уверят и дру­гите, че Той е истинският Спасител на света, се събрали у Каиафа и се съветвали какво да правят с Него, търсели в какво да Го обвинят и накрая решили: Иисус Христос, възкресяващият мъртви, да бъде предаден на смърт.
             Но как страдал Христос през последната нощ, т.е. след Тайната вечеря до предаването Му в ръцете на войниците – това дори не мо­жем да си представим! Тогавашните Негови вътрешни страдания били толкова ужасни и силни, че единствено Господ бил в състояние да ги понесе. Тогава Той се молил с кървава пот.
            През това време душата Му изпитвала жесто­ка мъка, велика печал и ужасно страдание. Бо­жият Син изпитвал срам и страх заради нашите грехове, които Той приел върху Себе Си – зара­ди всички извършени от хората грехове, от Адам дотогава, и заради греховете, които щели да бъдат извършени до самия свършек на света.
              Тогава Христос виждал, че и между самите християни скоро ще се появят лицемерни уче­ници, подобни на Иуда, и че много от тях не само че няма да Му подражават, но и че ще се предадат на пороци и скверни и мерзки грехо­ве, и дори и че ще има такива, които ще тъл­куват лъжливо самата вяра и Неговото учение, и вместо да се оставят на водителството на Бо­жията премъдрост, ще пожелаят сами да водят другите според своите мъдрувания.
               От една страна, любовта към Неговия Бог Отец изисквала да изтреби човешкия род – ка­то престъпен и неблагодарен, а от друга стра­на, любовта към падналите и погиващи хора Го подбуждала да пострада за тях и чрез това Свое страдание да ги избави от вечна погибел.
                Тези страдания на Христа били толкова теж­ки и силни, че Той казал на учениците Си: душата Ми е прескръбна до смърт.
              След това Го вързали като някакъв злодей и Го повели към враговете Му, които Го съдили и осъдили на смърт. Апостолите, които Той особено и повече от всички обичал, Го остави­ли и се разбягали. На въпроса на Пилат: кого да пусне — Варава или Христа, злобните и за­вистливите Му врагове подучили неосъзнатия народ да изпроси Варава – разбойника, и да разпъне Иисус – праведния и светия. И Го пре­дали в ръцете на езичници[2], които Го измъчвали, били, заплювали, присмивали Му се, сло­жили на главата Му венец от тръни, съблекли Му дрехата и Го приковали на Кръста – между двама разбойници и на позорно място, като го­лям злодей и престъпник. Ожесточената злоба и завистта дори и тук, на Кръста, не Го поща­дили. И тук Му се присмивали като на измам­ник, а за утоляване на жаждата Му дали да пие оцет и жлъчка.
             И накрая Христос умира – и то от кръстна смърт, тоест мъчителна и позорна.
            Не мислете, че Христос страдал, защото не е могъл да се избави от мъченията. Не! Той Сам доброволно отдал и принесъл Себе Си като жертва, иначе не биха и Го заловили, защото знаете, че когато изпратените за Него дошли, Той ги попитал: Кого търсите?, а те отговори­ли: Иисуса Назорееца. Тогава Той им казал: Аз съм, и само при тези Негови думи всички пад­нали по лице на земята.
            Ето всичко, което можем да кажем за стра­данията на Христа, които Той претърпя зара­ди нас по неизречената Си любов, но за да раз­берем, доколкото е възможно по-добре, колко велика е била тази Му любов към нас и Него­вата жертва, трябва да си припомним Кой е Иисус Христос.
              Той е истинският Бог, всемогъщият Творец на цялата вселена, великият Цар на ангелите и човеците, силният Владика на всички твари, страшният Съдия на живите и мъртвите – и Този именно Христос благоволил да пострада за човешкия род!

[1] Обрезанието като свещенодействие било устано­вено в Стария Завет при патриарха Авраам в нача­лото на П-то хилядолетие пр. Хр. и служело не само като „знак на завета“ между Бога и Неговия избран народ, но и като далечен предобраз на християнско­то тайнство Кръщение, защото при обрязването се давало и името на младенеца. Като потомък по плът на Авраам Господ Иисус Христос също бил обрязан в осмия ден след раждането Си. Тогава Неговата Пресвята Майка смирено се подчинила на Моисеевия закон и принесла изискваните от него като откуп две гургулици или два млади гълъба, каквито се полагали за бедните израилтяни, които нямали възможност да донесат в Храма агне (Левит 12:8).

 [2] Тоест в ръцете на римските войници – тогава Юдея се намирала под римско владичество.

Книгата препечатваме от електронния вариант на издателство Витезда
Прочетете За автора и за книгата

към Начало