Поместваме първа глава от книгата „ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО“ на митрополит Инокентий (Вениаминов):

            Преди да започнем да говорим за това, нека видим кои са били благата, които Адам е имал в рая до грехопадението, и кое е злото, което го е постигнало след съгрешаването му, а чрез него – и всички хора.
           Първият човек, бидейки сътворен по образ и подобие Божие, докато не помрачил това подо­бие чрез своеволието си, бил блажен поради са­мите тези образ и подобие, защото както Бог няма край и е вечен, така и Адам бил сътворен безсмъртен; Бог е всеправеден и Адам бил сът­ворен безгрешен и праведен; Бог е всеблажен и Адам бил сътворен блажен, и блаженството му можело от ден на ден да се увеличава все пове­че и повече – през цялата вечност.

             Адам живял в прекрасния рай – градината, насадена от Самия Бог, където не изпитвал никаква нужда, винаги бил здрав и не знаел какво е болест; никога не се страхувал, всички зверове и птици му се покорявали като на свой господар; не чувствал нито студ, нито жега, и макар и да извършвал определени трудове, ги извършвал с удоволствие и наслада, без да усе­ща отегчение или телесна умора.
             Душата и сърцето му били изпълнени с поз­нанието и любовта Божии; винаги бил спокоен и весел, не познавал никакви неприятности, безпокойства, мъки и печали. Всичките му же­лания били чисти и правилни, а паметта, ра­зумът и останалите му душевни способности – съвършени. И бидейки невинен и чист, винаги пребивавал с Бога и беседвал с Него, и Бог го обичал като Свое любимо дете. Накратко каза­но: Адам бил в рая и раят бил в Адам.
              И ако той не беше нарушил заповедта на своя Творец, и сам би останал завинаги бла­жен, и потомството му също. Но Адам съгре­шил пред Бога, нарушил Неговия закон, и то закон най-лек, и заради това Господ го изгонил от рая — защото Той като съвършен не може да пребивава заедно с греха и с грешника.
           Тогава Адам мигновено загубил благополу­чието, на което се наслаждавал в рая. Душата му се помрачила, мислите и желанията му се смутили, въображението и паметта му се затъмнили; вместо радост и душевно спокой­ствие започнал да изпитва печал, скърби, тегота, бедност, най-тежки трудове и всякакви неприятности, а най-накрая го заплашвала болез­нена старост и след нея – смърт. Но което е най-ужасно от всичко — дяволът, който тържес­твувал, виждайки страданието на човека, вече можел да има власт над Адам.
           Самите стихии, тоест въздухът, огънят и прочие, които преди служели на първия чо­век като средство за наслаждение, сега стана­ли враждебни за него: оттогава той и цялото му потомство започнали да усещат студ, жега и промените във времето. Животните станали свирепи и започнали да се отнасят към хората като към врагове. Оттогава се появили и вътрешните и външните болести, които с те­чение на времето ставали все по-разнообраз­ни и тежки[1]. Хората забравили, че са братя и започнали да се нападат един друг, да се мра­зят, мамят, измъчват и убиват. И накрая, след всички горчиви трудове и грижи, трябва­ло да умрат, и тъй като били грешници – да отидат в ада и там да се мъчат вечно и неп­рестанно.
                Никой човек сам не е могъл и не може да си върне това, което е притежавал Адам. И какво би станало с нас, ако Иисус Христос, заради Своето милосърдие, не ни беше изкупил чрез Себе Си? И какво би станало с целия човешки род?
             Бог, Който ни обича повече, отколкото ние самите обичаме себе си, по великото Си ми­лосърдие ни изпрати Своя Син Иисус Христос, за да ни спаси. И Иисус Христос стана човек, подобен на нас във всичко, освен в греха.
Христос със Своето учение разпръсна мрака на неведението и заблужденията на човешкия ум, и просвети целия свят със светлината на Евангелието. И сега всеки, стига само да поже­лае, може да познае волята Божия и пътят и средствата за постигането на своето блаженство.
            Христос чрез Своя живот ни показа пътя до Царството Небесно, който Адам загуби, и в съ­щото време ни показа как трябва да търсим то­зи път и как да вървим по него.
               Христос чрез Своите страдания и смърт ни изкупи от дълговете, които имахме към Бога и които никога не бихме били в състояние да изплатим, и нас – бившите роби на дявола и греха, направи чеда Божии, и мъченията, кои­то трябваше да изтърпим като престъпили Бо­жията воля, заради нас изтърпя Той и чрез смъртта Си ни избави от бедствията, бъдещите мъки и вечната смърт.
             Христос чрез Възкресението Си разруши портите адови и ни отвори вратите на рая, ко­ито дотогава бяха затворени за всички заради непослушанието на Адам, и победи и съкруши властта на дявола и смъртта – нашите врагове. И затова сега умиращите във вярата и надеж­дата на Иисуса Христа чрез смъртта премина­ват от суетния, тленния и временния живот в светлия, нетленния, несвършващия, а за побе­да над дявола и за прогонването му имаме Кръста и молитвата.
            Христос чрез Своето Възнесение прослави човешкия род, защото Той се възнесе на небето с Тялото Си, Което вече е неразделно от Него.
            И най-накрая: чрез благодатта и заслугите на Христос сега можем да вървим към Царството Небесно и да получаваме подкрепа и помощ по този път, т.е. всички ние безпрепятствено и ис­тинно можем да получаваме Светия Дух и да се изпълваме с Него. Защото без Светия Дух не мо­жем да извървим пътя, който извървя Христос.
              Ако Христос не беше дошъл тук, никой чо­век нямаше да може да влезе в Царството Не­бесно, а сега всички ние и всеки от нас имаме възможност да влезем в него, но не иначе, ос­вен по пътя, който извървя Сам Христос, дока­то живя на земята.
             А какво Господ ни е приготвил там, на Небе­то – това никой не може нито да каже, нито да си представи. Ние можем да кажем само, че вярващите в Иисуса Христа и изпълняващите Неговите заповеди след смъртта си ще живеят в небесните обители с ангелите, праведниците и светиите и че ще виждат Бога лице в лице; че ще се радват с чиста, непрестанна и вечна радост, без да познават нито скука, нито печал, нито грижи, нито мъки, нито страдания, а при свършването на този свят ще възкръснат с те­лата си и ще царстват вечно с Христа.
             И тези блага Христос дава не на един опре­делен народ, но на всички без изключение: който само пожелае, може да ги получи. Пътят за това е показан, проправен и доколкото е възможно, изравнен и загладен, и освен всичко Иисус Христос е готов да ни помага да вървим по този път, дори така да се каже, Сам иска да ни води за ръка – на нас ни остава само да не Му се противим и да не упорстваме, но да се предадем изцяло на Неговата воля: Самият Той да ни води, накъдето желае.
             Ето, виждате ли колко ни обича Иисус Хрис­тос и какви блага ни е дарувал!
             И какво би станало, ако Той сега изведнъж се яви пред нас и ни попита: „Чеда Мои! Оби­чате ли Ме заради това, което направих за вас? Има ли в сърцата ви благодарност към Мен?“ Кой от нас не би отговорил: „Да, Госпо­ди! Обичаме Те и Ти благодарим!“
            Но ако обичате Христа и сте Му благодарни, то вършите ли това, което Той ви заповядва? Защото който обича някого и му е благодарен, прави всичко, което е угодно на неговия благо­детел. А Иисус Христос иска от нас само едно, именно това: да вървим след Него по пътя към Царството Небесно.
              Христос направи всичко за нас. А нима ние няма да изпълним Неговото единствено жела­ние? Той, за да ни спаси, слезе от Небето на зе­мята. Нима ние няма да пожелаем да отидем след Него на Небето? Иисус Христос претърпя заради нас всякакви мъки и страдания. Нима ние няма да пожелаем поне малко да претър­пим и да пострадаме заради Него?
            Блажен и преблажен е този, който през це­лия си живот следва Христа, защото накрая ще се озове там, където пребивава Самият Господ.
             Щастлив е и този, който полага усилия и се старае да подражава на Христа, защото Сам Божият Син ще му помага.
                А нещастен е, който няма желание да след­ва Христа, оправдавайки се с това, че е тежко да се върви след Него или пък че няма да му стигнат силите — такъв сам се лишава от Бо­жията благодат и отблъсква подадената му за помощ ръка от Иисус Христос.
             Горко на човек, който се противи на Христа, упорства и сякаш въстава срещу Него. 

[1] Това се обяснява с факта, че във всяко следващо човешко поколение постепенно се оформяла все по-тежка генетична обремененост. Поради това и про­дължителността на живота на първите хора била най-голяма – достигала до няколкостотин години, но с течение на времето станала значително по-кратка.

Книгата препечатваме от електронния вариант на издателство Витезда
Прочетете За автора и за книгата

към Начало