В дните на Светлата седмица е по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
            Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
             „През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
            През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!
  С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.

*верните – така се наричат всички кръстени християни

Изображението е копирано от http://www.pravoslavie.bg

към Начало