Евангелско четиво и проповед на Неделя Втора на Великия пост

article_13103

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост
Братя и сестри,
            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

            И евангелист Марк казва, че Господ, виждайки вярата им, изцелява болния. Изцелява го първо душевно, като му прощава греховете, изцелява сетне и болното му тяло, като излекуваният клетник дори може вече да вдигне и да носи сам болничния си одър.
             Вярата на близките, вярата на тези, които разкриват покрива на къщата, за да спасят своя обичан болник – ето тази вяра е пример за всички нас. Тази вяра е не просто трогателна, тази вяра е спасителна, защото поради вярата на близките Господ пристъпва към изцеление.
             Такава настойчива, неуязвима за съмнение пламенна вяра, трябва да имаме всички ние.
             Вяра е жива представа за онова, за което се надяваме и разкриване на онова, което не се вижда – казва свети апостол Павел.
             Тази вяра ни е нужна, за да изпросим спасение – за себе си и за нашите близки. И както близките на разслабения, които го обичат и ожидат изцелението, не се боят да сторят нещо изключително – да разрушат покрива, да си направят труд, да постъпят не според общоприетото, за да достигнат до Господ, така и ние трябва да положим труд и да сторим немислимото за спасение на нашата парализирана от грехове душа.
             Нашето усилие е борбата със собствените страсти и похоти, борба със скритите ни недъзи, с нашите немощи, с нашата топлохладност във вярата.
             Идваме на Църква, причастяваме се 4 пъти годишно и мислим, че сме уредили отношенията си с Бога и небесния свят. Често дори изобщо не съзираме вътрешните си греховни язви и оставаме горди, себелюбиви, съдници на чужди грехове, бързи на гняв, бавни на милост и прошка, еснафи, празнословещи под упойката на мнението за нашата мнима праведност
              Не знаем и не искаме да знаем, че Бог изисква да Го възлюбим с цялото си сърце и всичкия си разум. Бог изисква да водим децата си на Свето Причастие. Бог изисква да не допускаме и да бягаме от всяка сквернота. Да помним, че всяко гадаене, ходене на баячки, леене на куршум, занимания с йога, източни бойни изкуства, астрология, прераждане, лечителски практики със съмнителен характер – всичко, което света приема за нещо ежедневно и нормално, всичко това ни отдалечава от Христа, осквернява ни и трябва да принасяме покаяние за това, че сме Христови само на думи.
               Да имаме искрена и пламенна молитва, съкрушение за греховете си, да изповядваме вярата така, както апостолите я завещаха на Църквата, и преди всичко да съзнаваме своите немощи, като знаем, че поради вярата ни Господ ще приеме покаянието ни. Защото знаем от псалмопевеца Давид, който сам принесе Богу велико покаяние, че „блажен е оня, комуто беззаконията са простени и чийто грехове са покрити.“ Дано всеки от нас да достигне това блаженство – блаженството на истинското покаяние.
               В днешната 2-ра Неделя на Великия пост, Църквата възпоменава свети Григорий Палама – поборник за православната вяра и велик светител, оставил ни богомъдри слова, сам той превърнал се във вдъхновяващ пример за това, как се устоява православната вяра, как се устоява Христовата истина.
              По неговите свети молитви и най-вече по застъпничеството на Майката Божия, Бог да ни вразумява и спасява. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя Втора на Великия пост
Стенописът е копиран от http://www.salpismata.blogspot.com
към Начало

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s