Греховете – болестите на душата

(преводен фрагмент от свети Симеон Нови Богослов)

           Каквото са болестите за тялото, това са и греховете за душата. Затова лечението на душите не може да стане с нищо друго, освен с борбата срещу греховете и техните причини – страстите, а също с разкаяние и изповед.
           Това е най-важното, защото в часа на Страшния Съд, какъв отговор ще дадем? Погрижихме ли се за здравето на душата или през целия си живот мислехме за празните удоволствия?
           Ако не познаваме болестите на душата си и не чувстваме немощите и злото, които ни причинява греха, значи се намираме в заблуда.

           Всеки човек малко или повече е болен душевно. Но заразен от бацила на гордостта, той не чувства злото, и колкото повече е безчувствен, толкова повече се възгордява.
            Болният душевно, грешният човек,  не се интересува за здравето на душата си. Така без да разбира, той всъщност мрази душата си. А като мрази душата си, мрази и Лекаря на душите.
             Всеки християнин, който усеща, че душата му е болна, се смирява и старателно се грижи да намери лекаря, който ще го излекува.
             Когато човек е болен телесно, той страда и търси доктор. По същия начин трябва да постъпваме и с болестта на душата си. Защото и душите, които имат грехове и страсти, боледуват. Но ако не усещаме болестта на душата си, значи не можем да се погрижим и за лечението.
            В това жалко  състояние са хората, които са весели и безгрижни и не съжаляват за извършените грехове, потънали в незнание и безчувствие.
            Нека изследваме внимателно себе си, и ако сме сред тях, нека побързаме да извикаме Лекаря на душите и телата – Христос.
           Нека да паднем на колене пред Него, нека Го молим да ни излекува от болестите ни.
           Най-страшните болести за душата са желанието за богатство, удоволствия и слава. Заради тях хората стават диви, алчни, крадци, несправедливи, празнословни, горди, злобни и злопаметни.
            Нека плачем и скърбим, нека призоваваме Божията милост. Ако ние самите не  изповядаме греховете си, ако не изкажем болестите на душата си пред нашия Лекар, Той не ще ни излекува, въпреки че знае нашето състояние.
            Господ изчаква ние да Го повикаме, да Го призовем и да Му поискаме помощ. И тогава идва със Своята благодат и лекува душевните ни рани.
            Това излекуване е едно истинско душевно преобразяване. Всичко – пари, удоволствия, слава, почит, всичко, което дотогава сме смятали за важно и желано, сега вече разбираме, вече осъзнаваме като вредно и незначително и го отбягваме. И ако допреди сме презирали светостта, добродетелите и изповедта, сега вече ги искаме с ентусиазъм и ревност, защото Божията благодат ни е просветила, изгонила е тъмнината от душите ни, отворила е духовните ни очи и ни е открила истината.
            Тази промяна, тази светлина, това разбиране, е началото на лечението на душите ни.
            Промяната, която се извършва в нас с течение на времето и цялостното ни преобразяване, е изпълнението на нашите добри намерения, духовната ни борба и помощта на нашия Господ Иисус Христос.
             За слава на Светата Троица! Амин.

към Начало