Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

          И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
          А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
          А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
          А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри и като повика едного от слугите, попита: що е това?
          Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
          Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
          А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Проповед на Неделя на Блудния син

„Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син“

                                 Братя и сестри,
            С тези разтърсващи слова на покаяние блудният син изповядва своя грях. Описва своето падение и се покорява на родителската воля. Разчувстван в прегръдката на баща си, синът – прахосник, насъбрал грехове, не се бои да каже истината. А тя е – „съгреших“.        
            Неслучайно Църквата ни подготвя за благодатните дни на Великия пост именно с евангелското четиво за блудния син. Защото и ние трябва да усетим своя греховен товар. И ние трябва да изоставим свинете – нашите охранени и добре гледани страсти. И ние трябва да усетим глада от липсата на богообщение и да се затичаме към обятията на Отца. И трябва да имаме дълбочината и искреността на покаянието, каквато има разпътния син от притчата.
            И ние трябва да дойдем в себе си, така както се случва с него. Да видим своите скрити недъзи, своята гордост, надменност, тщеславие, еснафщина, осъждане и високоумие. И да придобием съкрушението, което едничко може да ни облече отново най-хубавата премяна – одеждата на покаянието. И да получим пръстена на възвърнатото синовно достойнство. И обувките на онзи, който е знатен и обичан.
             Да последваме блудния син в покаянието, като се приобщим с Отца на вечната спасителна трапеза – Светото Причастие – ето това е призивът на Църквата. И да имаме взор за собствените грехове – колко малко, а всъщност – колко много се изисква.
            Дано застъпничеството на Майката Божия и на всички светии да е с нас в предстоящите дни на духовния подвиг. И да не забравяме, че Христос проля за всеки от нас драгоценната Си кръв. И ето – не даваме кръв, да дадем покаяние. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя на Блудния син

към Начало