Да имаме милост към грешника

– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
              Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
              Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“().
               Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
               Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
               Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
                Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
                А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
                Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
               Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
                Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
               Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
               Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
                Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
                Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
                Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
                Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s