Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.
Братя и сестри,
В очакване сме на Христовото Рождество, в очакване сме на великото чудо на Божието Въплъщение, пред което немеят дори и ангелите. Чухме литургичния евангелски текст на апостол Матей, където е изложено родословието по плът на Господ Иисус Христос. Спасителят е от Давидовия род, Авраамов потомък. Внушително множество са праведниците от рода Авраамов насетне, докато се стигне потомката на царския род – Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
И цялото родословие изброява потомците Авраамови – от баща към син, единствено за Мария се казва „от която се роди Иисус“. Това е така, защото евангелистът подчертава изумителната тайна на Девичото зачатие, на девичата утроба, която бе осенена от Светия Дух, тайната, която превишава всичко познато, целия ред на нашия опит, тайната, която промени света. Защото Бог стана човек, за да стане човекът бог по благодат, да може да си възвърне изгубената от прародителите райска градина. Това е най-великата Божия милост, реално изпълнение на обещанието, което Бог дава още след изгонване на прародителите от рая – обещанието, че главата на змията, тоест дявола, ще бъде смазана под петата на жената. Ето, появи се тази жена – новата Ева, която ще възстанови достойнството на женския род, Приснодевата, превърнала се в одушевена скиния на Бог- Слово, стълбата небесна, по която слезе Бог. От праведните Йоаким и Анна се роди Мария, която безмъжно стана Майка на Спасителя. Така се сбъднаха пророчествата на древните, така заликуваха ангелите, защото Девата ражда в пещерата Невместимия. Ражда без болка, по чуден начин, без страдания. Защото болката и мъката на раждането са дадени на женския род поради греха на Ева. Но Бог избавя Мария от страданието, израз на първородния грях, защото Богочовекът има съвършена човешка природа, чужда на цялата греховност. И тази безгрешна човешка Негова природа личи и от безбедното Му раждане, което запазва Богородичното приснодевство. Затова като просветени християни никога да не казваме заедно с невежите, че Майката Божия била в родилни мъки от Игнажден до Коледа. Не подобава на християни да съучастват в подобни народни суеверия, още повече, че има църковни канони, които предават на отлъчване всеки, който разпространява тази лъжа. Нека да изповядваме вярата с дух и истина, като истински Христови следовници, като носители на светлината. А знаем, че светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Мракът, братя и сестри, не са само дяволските козни, мракът е и нашето религиозно невежество, което допуска разговори и коментари за най-различни езически лъжеучения – прераждане, йога, източни бойни изкуства, астрология, нумерология, и не на последно място – безпросветни традиции, които ние не загърбваме, само защото сме ги наследили от своите баби и дядовци. Нека като знаем истината, да стоим далеч от всичко, което не е истината. Защото не можем да смесваме жива вода с отрова – отровата ще я направи негодна за пиене. Така и ние не ще можем да се наречем Христови, ако не сме пожелали да узнаем истината и не сме я разграничили от лъжата. И истината е, че Рождението Христово е чудно, непонятно и тайнствено, и че Майката Божия е родила без мъки като винаги остава Дева – и преди и по времеи след Христовото Рождение! Това Рождение ние довечера очакваме в молитва край празничната трапеза. Нека духът на Христовия мир да е с нас и с нашите чада и в нашите домове, огрени от Витлеемската звезда, чийто символ е звезда на върха на украсената елха във всеки дом. Амин! Благодатно посрещане на празника! Бог да прости и помилва всички ни, според това, което е отредил за наше спасение.