Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

           За нас, българите, свети Климент, заедно със свети Наум, остават най-силно свързаните с българската духовна култура, светители. И това не е случайно – след отстраняването на свети Горазд, поради интрига на немското духовенство, най-старши по възраст от приближените на светите братя, е свети Климент. Дори нещо повече, житиеписецът на свети Климент – блажени Теофилакт, описва Климент като най-близък ученик на свети Методий, по род славянин.
           Знаем, че след смъртта на свети Методий, Климент и школата на славянските преводачи е разпръсната от немския епископ Вихинг, който не желае в земите на Чехия да има славянско богослужение.
           Нямаме сведение какво става с Горазд и Сава, но за Климент, Наум и Ангеларий се знае, че достигат пределите на България.
           Свети княз Борис – Покръстителят, владетел с ясен политически взор и изключителна проницателност, е предвидял нужната писменост на роден език. Още в Плиска свети Климент има възможност за разгръщане на широка по обем книжовна дейност. Освен превода на богослужебната литература, свети Климент, заедно с Константин Преславски, създава блестящи творби, пример за най-изискан стил и най-възвишено богоозарение. Сравним е единствено със знаменития си учител – неподражаемия по точност на изказа и философичност, създател на азбуката – свети Константин, наричан Философ.
            Изпратен в Девол, Главиница и Охрид, свети Климент организира училище за начална грамотност и подготвя свещенослужители. В житието му пише, че за кратко време е успял да обучи 3500 души – цифра, в която някои изследователи подозират хипербола, но всъщност показваща грандиозното му дело, като макар и със съработници, основната тежест по организация и идеен план, е била несъмнено на свети Климент.
            Както знаем, свети Климент още в Рим, когато папата канонизира славянските преводи, е ръкоположен за свещеник, а след възцаряването на Симеон става епископ, и то „пръв епископ на български език“.
            Ето как звучи на един език с новосъздадена писменост, с динамично изковаващи се понятия, изящния слог на ненадминатия Климент, пишещ възхвала на своя незаменим учител свети Кирил:
„Облажвам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната ….
Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава….
Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе над моя народ дъждовният облак на богопознанието…
Облажавам твоята златозарна утроба , от която изтече за моя народ животворна вода…..
Облажвам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят….“
            Тази „светлинна теология“, това изграждане на сложни прилагателни, носещи наносите на християнската мистика, това сътворяване на нови думи, е дело на свети Климент – отличителна черта на неговите текстове, несравними нито с Константин Преславски, нито с Йоан Екзарх, чийто принос към „златния век“ е също колосален.
            С право свети Климент е строител, съзидател на старобългарския книжовен език, сравним единствено с поетичното перо на знаменития Григорий Богослов, тъй обичан от свети Кирил Философ.
С право Софийският университет и множество училища в страната носят името на Охридския чудотворец.
            И неслучайно, благодарение на неговото изящно перо, разполагаме с най-основните извори за делото на самите свети братя – „Пространно житие на Кирил“ и „Пространно житие на Методий“.
Блажени Теофилакт пише, че преди смъртта на Климент, някои от учениците му видяли насън, че светите Кирил и Методий дошли при блажения и му предсказали края на неговия живот.
            Ето така – заедно на небесата са праведниците, трудили се усърдно на Божията нива, учители и ученици, боговдъхновени светители, духовни лампади, сияещи светилото на непомръкващата вяра (да не забравяме, че всички техни усилия са именно, за да могат славяните да слушат Библията на роден език, а не в името на абстрактна духовност или автономна култура, или самостойна книжнина, защото на езика на средновековния човек, духовността е винаги тъждествена с вярата в Бог). Сега са заедно пред Божия престол в съзерцание на Божествената слава – седмина, които достойно се потрудиха, за да отворят духовните очи на съвременниците си и поколенията след тях.
              Заедно са светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий – с добрия подвиг подвизавали се, пътя свършили, вярата опазили, и ето за награда получили нетленния венец на правдата в Божието Царство.
              Награда е и това, че и до момента изписваме  „вяра“, така както свети Климент ни показа….

*патристика – название на светоотеческата литература в периода 4-8 век

Иконата е копирана от http://www.atelierpraxis.blogspot.com